Играта на стъклени перли

И ако Правати изпитвала удоволствие главно от празници, тържествени шествия, от бляскаво и богато облекло, накити и голяма свита, то радостите, предпочитани от Даса, били да накара да засадят в неговата градина редки и скъпоценни дървета и цветя, също и да заселят в тях папагали и други пъстри птици, към всекидневните му привички спадало сам да ги храни и да се забавлява с тях. Едновременно с това го привличали и ученията; като благодарен ученик на брахманите, той запаметил много стихове, поговорки, овладял изкуството да чете и пише, държал собствен писар, който умеел да приготвя палмовите листа за писане и под чиито нежни ръце започнала да се събира малка библиотека. Тук при книгите в едно неголямо великолепно помещение, със стени от благородно дърво, цялото украсено с фигури и отчасти позлатени скулптури за живота на боговете, той приемал понякога поканените брахмани, един елит от учени и мислители измежду жреците, за да могат да дискутират за свети неща — по същината на вярата, сътворението на света и Майя на великия Вишну, за светите Веди, за силата на жертвата и за още по-голямата сила на покаянието, чрез които смъртният човек може да стигне дотам, че и боговете да потреперят от страх пред него. Ония брахмани, които най-добре говорели, спорели и се обосновавали, получавали богати дарове, някои, като награда за удържана победа в спор, отвеждали красива крава, а понякога имало нещо едновременно смешно и трогателно, когато големите учени, след като току-що декламирали и разяснили стихове от Ведите и показали, че познават всички небесни светила и земни морета, горди и възхвалявани, си тръгвали с почетните дарове или пък влизали в ревностен спор заради тях.

В някои времена сред богатствата, щастието, градината, книгите на княз Даса всичко, което принадлежи на живота и човешката същност, му се виждало чудно и съмнително, трогателно и едновременно смешно, като ония суетно мъдри брахмани, ясни и едновременно мрачни, желани и едновременно презрени. Когато спирал поглед на лотосовите цветове в езерцата на своята градина, на блестящо преливащите багри по перата на пауните, фазаните и птиците, на позлатените резби в палата, понякога всички те му изглеждали божествени, сгрети от вечен живот, а друг път, дори едновременно, усещал в тях нещо недействително и ги приемал като недостойни, съмнителни, като склонност към тление и разпад, готовност за повторно потъване в безформеното, в хаоса. Така както сам той, князът Даса, бил принц, станал пастир и убиец, а после — волен като птица и накрая отново се издигнал до княз, ръководен и подтикван от неведоми сили, незнаещ какво ще бъде утре и вдругиден, така играта на Майя, на живота, съдържала едновременно и навред възвишеното и низкото, вечността и смъртта, величавото и смешното. Дори тя, любимата, дори красивата Правати понякога за мигове му изглеждала лишена от чар, смешна, тя имала много пръстени по ръцете, премного гордост и тържествуване в очите, премного старание за достолепие в походката си.

По-мил от неговата градина и книги му бил Равана, собственият малък син, осъществяването на любовта и на живота му, цел на грижата и нежността му, едно нежно и красиво дете, истински принц, с очи на кошута като майка си, и склонен към замисленост и мечтание като баща си; понякога, когато той виждал малкия дълго да седи в градината пред някакво красиво дърво или приклекнал на килима, потънал в съзерцание на някакъв камък, резбована играчка или птиче перо, с леко повдигнати вежди и кротък, втренчено унесен поглед, струвало му се, че този син много прилича на него. Колко много го обичал, Даса открил веднъж, когато за пръв път трябвало да го остави за неопределено време.