Играта на стъклени перли

С приемането на Кнехт в елита животът му бе пресаден на друга почва, това беше първата и решаващата крачка в неговото развитие. Не на всички ученици се случва така, че служебното им приемане в елита да съвпадне със съкровеното откриване на призванието. Това е милост и ако искаме да го изразим банално — щастлив случай. Комуто се падне, животът му има едно предимство, така както притежава предимство оня, когото щастливият случай е надарил с особено хубави физически и душевни качества. Повечето от учениците от елита, дори почти всички, наистина възприемаха избора си като голямо щастие, като отличаване, с които се гордееха, и мнозинството от тях предварително горещо бяха желали да бъдат отличени. Но въпреки това после преходът от обикновеното родно училище в училищата на Касталия на повечето от избраниците се виждаше по-тежък, отколкото са си го представяли, и им носеше неподозирани разочарования. Преди всичко преходът бе много тежко сбогуване и лишение за всички ученици, които в бащините си къщи са били щастливи и обичани, именно поради това през първите две години на учение с елита не бяха редки случаите на връщане назад, причината не бе в липсата на дарба или прилежание, а в неспособността на младежите да свикнат с живота в интерната и преди всичко да се примирят с мисълта, че за в бъдеще връзката им със семейството и родния край все повече ще отслабва и накрая те вече няма да познават и уважават някаква друга принадлежност освен тази към ордена. От време на време се срещаха и ученици, за които, обратно, откъсването от бащината къща и от едно дотегнало им училище беше най-главното за тяхното приемане в елита; тези, които примерно се освобождаваха от строг баща или от учител, който им е бил неприятен, действително за известно време си отдъхваха, но бяха очаквали от смяната толкова големи и невъзможни новости в целия си живот, че скоро и те изпитваха разочарования. И същинските кариеристи и образцови ученици, педантичните, невинаги можеха да се задържат в Касталия: не че бяха недорасли за обучението, но при елита същността на обучението не беше в бележките, а в устремяването към възпитателни и естетически цели, пред които един или друг слагаше оръжие. В системата на четирите големи елитни училища, с техните многобройни подразделения и клонове, въпреки всичко имаше място за най-различни дарования и един усърден математик или филолог, ако наистина носеше в себе си заложбата на учен, не биваше да се чувства застрашен от липсата на музикален или философски талант. Навремени в Касталия се появяваха много силни тенденции да се насърчават чистите, трезвите научни специалности и застъпниците на тези тенденции бяха настроени критично и присмехулно не само срещу „фантастите“, това ще рече срещу музикалното и естетическото, но понякога дори и против всичко естетическо в самия техен кръг, особено играта на стъклени перли те смятаха направо за отречена и забранена.