Иконата

На осем километра северно от Кремъл в квартал Кашенкин луг се простира телевизионен комплекс, откъдето се излъчват всички програми, предавани над Русия.

От двете страни на булевард „Академик Корольов“ се намират два телевизионни центъра – националният и международният. На триста метра по-надолу островърхата кула Останкино – най-високото здание в столицата – пробожда небето.

Оттам се излъчват програмите на държавната телевизия, контролирана от управляващото мнозинство, и на двете независими комерсиални телевизионни станции, които се издържат предимно с реклами.

Борис Кузнецов пристигна с един от мерцедесите на Съюза на патриотичните сили пред сградата, в която се помещаваха трите телевизии. Носеше със себе си видеофилма от грандиозния митинг, който Игор Комаров бе провел във Владимир предишния ден.

Редактиран и монтиран от младия и гениален режисьор Литвинов, филмът представяше предизборната акция като истински триумф. Пред екзалтираната тълпа Комаров сравняваше със земята странстващия проповедник, който призоваваше за връщане към Бога и възстановяване на монархията, и с тънък сарказъм, замаскиран като съжаление, осъждаше брътвежите на стария генерал.

– Стари хора със стари разбирания – крещеше той пред привържениците си. – Но ние, приятели, аз и всички вие, мислим за бъдещето, защото то принадлежи на нас.

На митинга бяха присъствали пет хиляди души, които след отличната операторска работа на Литвинов изглеждаха поне три пъти повече. Излъчен в национален ефир, въпреки баснословната цена, която трябваше да се плати за един час рекламно време, филмът щеше да стигне не до пет хиляди, а до петдесет милиона руснаци, тоест до една трета от нацията.

Кузнецов отиде право в кабинета на програмния директор на по-големия от двата комерсиални канала, когото смяташе за свой личен приятел и верен привърженик на Игор Комаров и Съюза на патриотичните сили. Сложи касетката на бюрото му и ентусиазирано каза:

– Беше страхотно! С очите си го видях. Ще ти хареса. – Антон Гуров притеснено въртеше в ръце химикалката си. – Имам и други добри новини за теб. Очертава се голям договор, доста пари ще ви се изсипят. Господин Комаров иска да излиза с обръщение към нацията всяка вечер от днес до изборите. Представяш ли си, Антон! Никога не сте имали такъв солиден клиент. Малко червени точки за теб, а?

– Борис, радвам се, че дойде лично. Боя се, че имаме проблем.

– О, пак ли с вашите технически трудности. Кога ще се оправите най-после?

– Проблемът не е технически. Виж, ти нали ме познаваш? Знаеш, че гласувам с две ръце за Комаров?

Като висш телевизионен работник Гуров отлично разбираше ролята, която телевизията – най-въздействащото средство за масова информация в съвременното общество – можеше да изиграе при едни избори.

Само Великобритания с нейната Би Би Си все още стараеше да предлага обективна политическа информация по държавните телевизионни канали. Във всички останали страни на Западна и Източна Европа правителствата от години използваха услугите на националната телевизия в полза на управляващия режим.

В Русия държавната телевизия излъчваше обширни репортажи за предизборните прояви на временно изпълняващия длъжността президент Иван Марков и само от време на време споменаваше по нещо за другите двама кандидати, колкото да се отбележи, че съществуват.

А тези двама кандидати, след отпадането на дребните риби, бяха Генади Зюганов от Социалистическия съюз на обновените комунисти и Игор Комаров от Съюза на патриотичните сили.

Първият очевидно срещаше трудности при набиране средства за кампанията си, а вторият явно ги имаше в изобилие. С парите, с които разполагаше, Комаров можеше буквално да си купи популярност по американски маниер – като наеме платено телевизионно време в двата комерсиални канала.

Така той можеше да бъде сигурен, че няма да орязват, редактират или цензурират репортажите от предизборните му изяви. Гуров нямаше нищо против да отделя най-скъпото телевизионно време, за да излъчва без съкращения речите и митингите на Комаров. Не беше глупак и си даваше сметка, че ако Комаров спечели, от държавната телевизия ще изхвръкнат доста хора. А за онези, които си бяха постлали добре, щеше да има нови постове и повишения.

Кузнецов го гледаше в недоумение. Явно проблемът беше сериозен.

– Работата е там, че настъпиха известни промени в политиката, Борис. На ниво управителен съвет. Аз нямам думата, нали разбираш? Аз съм просто един изпълнител. Нещата се решават много над мен, някъде в стратосферата.

– Какви промени в политиката, Антон? За какво говориш?

Гуров се размърда притеснено в стола си и за пореден път тегли мислено една на генералния директор, който го беше насадил на тия тръни.

– Сигурно знаеш, Борис, че като всички големи предприятия, и ние зависим изцяло от банките. Като опре ножът до кокала, длъжни сме да ги слушаме. Обикновено ни оставят да работим самостоятелно. Особено когато приходите са добри. Но сега са решили да ни спрат кранчето.

Кузнецов беше потресен.

– Боже, Антон, толкова съжалявам. Сигурно е ужасно за теб.

– Не точно за мен, Борис.