– Прав сте, генерале, може и да не спечели. Популярността му вече започна да пада. Генерал Николаев го оплю преди няколко дни.
– Четох интервюто. Останах много изненадан. Да имате нещо общо с тази работа?
– Може би.
– Хитро.
– Сега и частните телевизии спират да излъчват репортажи за него. Вестникът му вече не излиза. Според последните проучвания може да разчита на шейсет процента от гласовете, срещу седемдесет миналия месец.
– Ето, рейтингът му пада, господин Монк. Може и да не спечели.
– А ако спечели?
– Не мога да тръгна срещу целите президентски избори. Може да съм генерал, но все пак си оставам просто един милиционер. Обърнете се към служебния президент.
– Той е един страхливец.
– Не мога да ви помогна.
– Ако усети, че победата му се изплъзва, той ще се опита да нанесе удар върху държавата.
– Тогава държавата ще се защити, господин Монк.
– Чували ли сте за Зипенхафт, генерале?
– Не говоря английски.
– Това е на немски. Бихте ли ми дали номера на телефона си тук?
Петровски кимна към апарата на бюрото. Монк запомни номера и прибра папките си в куфара.
– Онова, за което ме питахте... Какво значи? – заинтригува се генералът.
– Немските офицери, дръзнали да въстанат срещу Хитлер, са били обесвани на струна от пиано. По силата на закона Зипенхафт жените и децата им са били изпращани в концентрационните лагери.
– Това и комунистите на са го правили! – възмути се Петровски. – Изселваха ги, изгонваха децата от училище, но не са ги пращали по лагери.
– Този човек е луд, генерале. Зад цивилизованата фасада се крие един увреден мозък. Но Гришин ще изпълнява заповедите му, каквито и да са те. Ще тръгвам, ако не възразявате.
– Вървете, докато не съм ви арестувал.
Преди да излезе, Монк се обърна и каза:
– Ако бях на ваше място, щях да взема някои предпазни мерки. Ако спечели или усети, че губи, може да ви се наложи да се биете за съпругата и детето си.
После отвори вратата и си замина.
Доктор Пробин беше като развълнувано дете. Заведе сър Найджъл Ървин до еднометровата карта, която явно сам беше начертал, и гордо заяви:
– Как ви изглежда?
Сър Найджъл впери недоумяващ поглед в схемата. Имена, имена, десетки имена, свързани с вертикални и хоризонтални линии.
– Като карта на монголското метро в оригинал.
Пробин се изкикоти.
– Добре казано. Пред вас са родовите връзки на четири европейски кралски династии. Датската, гръцката, английската и руската. Две все още управляват, една е в изгнание и една вече не съществува.
– Обяснете, моля.
Доктор Пробин взе три маркера – червен, син и черен.
– Да започнем от горе. С датчаните. Те са ключът към всичко.
– Датчаните ли? Защо пък точно те?
– Нека да ви разкажа една истинска приказка, сър Найджъл. Имало едно време преди сто и шейсет години един датски крал, който имал няколко деца. Ето ги тук.
Той посочи към върха на картата, където стоеше името на датския крал и под него в хоризонтална линия, имената на децата му.
– Значи, първородният син наследява баща си на престола и не ни интересува повече. Но най-малкият...
– Принц Вилхелм е поканен да стане крал Георги I Гръцки. Споменахте го миналия път.
– Изумително! Каква памет! – впечатли се Пробин. – Ето го пак; заминава за Гърция, става крал и какво прави? Оженва се за руската княгиня Олга. Ражда им се син Николай, който е гръцки принц, но по произход е наполовина датчанин, наполовина руснак, тоест член на династията Романови. Да оставим сега принц Николай да си живее живота... – той отбеляза Николай със синьо, за Гърция, и се върна на датчаните горе – .., и да видим какво става по-нататък. Старият крад има и дъщери. Две от тях се нареждат доста добре. Дагмар отива в Москва и става императрица на Русия; прекръства се на Мария, приема православието и ражда Николай II.
– Убит заедно с цялото си семейство в Екатерининбург.
– Именно. Но вижте какво става с другата. Александра Датска идва при нас и се омъжва за нашия принц, който става Едуард VII. От брака им се ражда бъдещият Джордж V. Виждате ли?
– Значи цар Николай и крал Джордж са братовчеди.
– Точно така. Майките им са сестри. Значи по време на Първата световна война руският цар и английският крал са били братовчеди. Затова крал Джордж е бил напълно прав да нарича царя „братовчеда Ники“.
– Само дето това е приключило през 1918-а.
– За съжаление, да. Но да видим английския клон. Доктор Пробин огради с червено крал Едуард и кралица Александра, а после слезе едно поколение надолу и отбеляза и крал Джордж V.
– Значи, той има петима сина. Джон умира като дете, останалите оцеляват. Това са: Дейвид, Албърт, Хенри и Джордж. Нас ни интересува последният, принц Джордж. – Червеният маркер се спусна от Джордж V и огради четвъртия му син, Уиндзорския принц Джордж. – Той загива при самолетна катастрофа по време на Втората световна война, но има двама сина, които са живи и до днес. Ето ги тук, но ние ще се съсредоточим върху по-младия.
– Маркерът слезе до долния ред и описа кръг около втория английски принц.