Иконата

Неколцина нападатели от Черната гвардия притичаха под прикритието на картечниците и се скриха под арката на Боровицката порта на Кремъл. Четири заряда пластичен взрив бяха поставени на четирите панти на тежката врата и групата хукна обратно. По пътя двама от нападателите бяха покосени от изстрелите, които се сипеха от върха на стената. Секунди по-късно зарядите се взривиха. Двайсеттонната оловна порта се разтресе и падна с оглушителен трясък на земята.

Недосегаем за куршумите, бронетранспортьорът прекоси площада и се скри под арката. Зад оловните порти имаше тежка стоманена решетка. Oт вътрешната ѝ страна, на паркинга, където обикновено се разхождаха туристи, излезе войник от Президентската гвардия и насочи противотанкова ракета срещу бронетранспортьора зад решетките. Преди да успее да стреля обаче, оръдието на БТР-а го разкъса на парчета.

От бойната машина наизскачаха мъже в черно и налепиха пластичен взрив по решетката. После се метнаха обратно вътре и бронетранспортьорът се изтегли назад да изчака взрива. Когато решетката увисна на една панта, тежката машина набра скорост и я прегази.

Въпреки непрекъснатия обстрел, Черната гвардия нахлу в крепостта. Беше четири пъти по-многобройна от войските, които я охраняваха. Защитниците се оттеглиха в множеството бастиони и редути на Кремълската стена. Други се пръснаха из седемдесетте и три акра дворци, крепостни кули, катедрали, градини и площади на Кремъл. На места битката преминаваше в ръкопашен двубой. Черната гвардия постепенно започна да надделява.

***

– Джейсън, какво става, по дяволите? – чу се гласът на Умар Гунаев по телефона в колата на Монк.

– Гришин се опитва да превземе Москва и цяла Русия, приятелю.

– Ти добре ли си?

– Засега да.

– Къде си?

– Придвижвам се на юг от Останкино.

– Един от моите току-що е минал по „Тверская". Цяла армия отрепки от „Нова Русия“ напада сградата на Кметството.

– Нали знаеш какво им е мнението за теб и твоя народ?

– Естествено.

– Защо не пратиш няколко момчета да им видят сметката? Този път никой няма да ти попречи.

Един час по-късно триста въоръжени чеченци пристигнаха на улица „Тверская“. Скинарите на "Нова Русия" вече вилнееха из сградата на Московското кметство. От другата страна на улицата основателят на Москва Юрий Долгоруки седеше на каменния си кон и с презрение наблюдаваше позорната гледка. Вратата на Кметството беше разбита на парчета и входът зееше отворен.

Чеченците извадиха дългите си кавказки ками, пистолетите и узитата и нахлуха вътре. Никой от тях не беше забравил бомбардировките над Грозни през 1995-а и двете години унищожителна война, които последваха. След десет минути битката в сградата на Кметството приключи.

Държавната дума бе превзета от наемниците от охранителните фирми без каквато и да било съпротива, тъй като в сградата имаше само неколцина нощни пазачи. Но на Стария площад командосите на СОБР водеха ожесточена битка с останалите „охранители“ на Долгоруки. Тежкото въоръжение на отряда за бързо реагиране на московския отдел за борба с организираната престъпност се оказа по-решаващо от числеността на нападателите.

На летището в Ходинка войниците от отряд „Вимпел“ срещаха неочаквана съпротива в лицето на малкото десантници и военни разузнавачи, които, предупредени навреме, се бяха барикадирали в сградата.

Монк излезе на „Арбат“ и спря изненадан. В източния край на триъгълния площад сивата гранитна сграда на Министерството на отбраната стоеше тиха и самотна. Никаква Черна гвардия, никаква стрелба, никакви следи от нападение. От всички цели, които организаторите на един преврат биха си поставили, най-важната може би бе Министерството на отбраната.

На петстотин метра надолу по улица „Знаменка“ отвъд площад „Боровицки“ битката за Кремъл беше в разгара си.

Защо никой не бе превзел Министерството на отбраната? От гората антени на покрива му можеше да се повикат подкрепления от всяко военно поделение в Русия.

Монк отвори тефтерчето си и набра някакъв номер.

В личната си квартира на двеста метра oт главния вход на базата в Кобяково генерал-майор Миша Андреев притягаше вратовръзката си и се готвеше да излезе. Винаги се питаше защо облича парадната си униформа, когато отива да празнува Нова година в Офицерския клуб. До сутринта така щеше да я е оплескал, че и химическото чистене щеше да е безсилно. Когато празнуваха, танкистите нямаха ранни на себе си. Телефонът в стаята му изтъня. Сигурно старшият офицер се обаждаше да го спеши. Момчетата вече бяха насядали по масите и с нетърпение чакаха да се открие празненството.

– Идвам, идвам – подвикна генералът в празната стая и посегна към телефона.

– Генерал Андреев?

Гласът му беше непознат.

– Да.

– Не се познаваме, но може да се каже, че бях приятел на вашия вуйчо.

– Радвам се.

– Той беше добър човек.

– И аз така мисля.

– Изпълни дълго си с това интервю срещу Комаров.

– Накъде биете, който и да сте?

– Игор Комаров организира преврат в Москва. Тази вечер. Начело на войските е полковник Гришин.

Черната гвардия превзема столицата.