Иконата

На десет километра от Москва колоната приближи поста, който бележеше границата на областта. В металната кабинка четирима милиционери надзърнаха през прозореца, видяха танковете и отново седнаха на местата си, хванали се един за друг и стиснали шишетата с водка, за да не изпопадат всички от силните вибрации.

Андреев водеше колоната и пръв видя камионите на пътя. През нощта няколко частни автомобила бяха понечили да минат от двете страни на магистралата, но след кратко чакане се бяха върнали назад За Таманската дивизия връщане назад нямаше.

– Огън! – нареди Андреев.

Мерачът погледна набързо през окуляра и изстреля един сто двайсет и пет милиметров снаряд към барикадата на четиристотин метра отпред. На това нищожно разстояние никой не разбра кога единият от камионите се разлетя на парчета. На съседното платно танкът, командван от старшия офицер на Андреев, изпълни същото упражнение. От банкета запукаха някакви си автомати. Артилеристът в стоманения купол на танка на Андреев тегли един бръснещ изстрел с дванайсетмилиметровата тежка картечница и стрелбата престана.

Оцелелите бойци от Младежката лига изгледаха сащисани колоната от танкове, която мина през засадата, им като едното нищо, и се пръснаха в нощта.

Шест километра по-нататък Андреев нареди на хората си да намалят скоростта до трийсет километра в час и прати пет танка и десет бронетранспортьора на помощ на обсадените бойци в Ходинка. Втора подобна група зави на североизток да провери какво е положението около телевизионния комплекс в Останкино.

На околовръстното шосе генералът поведе останалите шестнайсет танка и двайсет и един бронетранспортьора надясно до площад „Кудрински", а оттам наляво към Министерството на отбраната.

Строени в дълга колона танковете уверено пълзяха към Кремъл, оставяйки ясни следи по скования от студ асфалт. В подземния комуникационен център на Министерството на отбраната заместиник-министър Бутов чу тътена над главата си и веднага си даде сметка , че в един град, в който се водеше битка, само една машина можеше да предизвика такъв шум.

Колоната прекоси площад „Арбат“, подмина сградата на министерството и се насочи през площад "Боровицки" към стените на Кремъл. Никой в танковете и бронетранспортьорите не забеляза една кола, паркирана сред толкова други край площада, нито пък мъжа с ватирано яке и ботуши, които излезе от нея и започна да тича подир колоната.

В кръчмата „Роузи О'Грейди“ ирландското съсловие в Москва посрещаше Новата година, както си му е редът – лееше се бира, от Кремъл непрекъснато трещяха фойерверки и ирландците вече се чувстваха съвсем като у дома си, когато пред прозорците мина първият танк.

Културният аташе на посолството вдигна глава от халбата си, погледна навън и спокойно каза на бармана:

– Господи, Пат, това танк ли беше?

Пред Боровицката порта един бронетранспортьор на Черната гвардия обстрелваше стените на Кремъл, където се бяха изпокрили последните оцелели защитници на крепостта. В продължение на четири часа Президентската гвардия бе водила люта битка за руския символ на държавността, в очакване на подкрепление, без да знае, че останалите войски на генерал Корин се бяха натъкнали на засада в подстъпите към града.

В един часа през нощта Черната гвардия бе завзела всичко с изключение на стената, дълга 2235 метра, по която петима души можеха да вървят един до друг. Именно там се бяха барикадирали неколкостотинте оцелели бойци от Президентската гвардия. Бяха завардили тесните стъпала, които водеха към върха на стената, и отказваха да се предадат.

В западната страна на площад „Боровицки“ танкът на Андреев излезе на открито, видя бронетранспортьора и го пръсна на парчета с един-единствен снаряд. Когато колоната от танкове премина през развалината, едва ли остана и парченце, по-голямо от човешка длан.

В един часа и четири минути танкът на генерал Андреев прекоси площада, мина под арката на разбития портал и влезе в Кремъл.

Също като вуйчо си, генералът ненавиждаше да клечи под затворения купол и да се взира навън през перископа. Затова отвори люка и се изправи в студената нощ, с подплатената си каска и танкисткия шлем.

Един по един танковете преминаха покрай Големия дворец и пищните катедрали „Благовещение“ и „Архангелска“, прекосиха Ивановския площад, откъдето навремето градският глашатай е съобщавал декретите на царя.

Два бронетранспортьора на Черната гвардия понечиха да свалят генерала, но бяха превърнати в парчета горящ метал.

От двете му страни леката картечница и по-тежката ѝ сестра следваха с непрекъснат трясък прожектора на танка, който осветяваше бягащите силуети на превратаджиите.

Над три хиляди въоръжени до зъби командоси на Черната гвардия сновяха из седемдесетте и три акра на Кремъл и беше абсолютно безсмислено войниците на Андреев да излизат от машините си. Едва двеста на брой, те не можеха да се опълчат срещу многобройната войска на нападателите, но в танковете и бронетранспортьорите си бяха недосегаеми.