Иконата

Като интелигентна, неомъжена и напълно еманципирана млада жена, Силия Стоун отдавна бе решила, че има право да се наслаждава на удоволствията на живота когато и с когото си поиска. В момента щенията ѝ бяха насочени към младото, мускулесто тяло на Хюго Грей, който бе пристигнал от Лондон само преди два месеца, половин година след самата нея. Той беше помощник културен аташе, равен по ранг с нея, но две години по-възрастен и също неженен.

И дваната живееха в малки, но удобни апартаменти в жилищната сграда на Британското посолство близо до Кутузовски проспект: квадратна постройка с вътрешен двор, който служеше за паркинг, и бариера на входа охранявана от руски милиционери. Дори и в съвременна Русия всички бяха убедени, че всяко движение на обитателите се регистрира, но поне колите бяха в безопастност.

В ранния следобед Силия се прибра в посолството на Софийски кей и написа доклада си за обяда с руския журналист. Бяха говорили предимно за внезапната смърт на президента Черкасов и за онова, което можеше да се очаква оттук нататък. Тя увери журналиста, че британския народ продължава да следи с дълбок интерес събитията в Русия, и се надяваше той да и е повярвал. Щеше да разбере резултата, когато излезеше статията му.

В пет часа тя се прибра в апартамента си да си вземе душ и да отдъхне. Имаше среща с Хюго Грей в осем, след което възнамеряваше да го заведе в апартамента си и да си спести съня през нощта.

***

В четири следобед полковник Анатоли Гришин вече бе убеден, че липсващият документ не е в сградата. Той влезе в кабинета на Игор Комаров и го уведоми за резултата от претърсването.

За четири години двамата мъже бяха станали зависими един от друг. През 1994-а Гришин бе напуснал Второ главно управление на КГБ с чин полковник. Беше разочарован и обезверен. Според него, след формалното разпадане на комунистическата система през 1991-ва бившият КГБ се бе превърнал в жалка бутафория. Още преди това, през септември 1991-ва, Михаил Горбачов бе раздробил най-голямата разузнавателна централа в света на отделни подразделения, под различно командване.

Външното разузнавателно звено, Първо главно управление, бе останало в старата централа в Язенево отвъд околовръстното шосе, но бе преименувано в Служба за външно разузнаване или СВР.

Подразделението на Гришин, Второ главно управление, което дотогава отговаряше за цялото контраразузнаване, разобличаване на чуждите шпиони и унищожаване в зародиш всяка съпротива срещу властта, бе окастрено, преименувано във Федерална служба за сигурност, ФСС, и лишено от някогашните си правомощия.

Гришин не одобряваше промените. Руският народ се нуждаеше от дисциплина, твърда и понякога сурова дисциплина, която Второ главно осигуряваше. В продължение на три години той привидно подкрепяше реформите с надеждата да стане генерал-майор, но накрая напусна. Година по-късно бе нает за шеф на личната охрана на Игор Комаров, тогава просто един от членовете на политбюрото на бившата Либералдемократическа партия.

Двамата мъже бяха добили известност и власт заедно а бъдещето, което им се очертаваше, беше още по-обещаващо. През годините Гришин бе сформирал отряд от яки, млади и безрезервно предани на Комаров мъже, които отговаряха за непосредствената му охрана. Така наречената Черна гвардия днес наброяваше шест хиляди души под личното командване на полковника.

Зад Гвардията стоеше Младежката бойна лига, юношеското крило на Съюза на патриотичните сили, наброяващо двайсет хиляди младежи, до един закърмени със съответната идеология и фанатично верни на вожда. Гришин командваше и тях.

И последният уличен викач можеше да се обръща свойски към Комаров, но така руските политици се правеха на хора от народа. Иначе в обкръжението си лидерът изискваше строга почтителност от всички; единици бяха онези, на които бе позволено да му говорят на малко име.

– Сигурен ли си, че документът не е в сградата? – попита Комаров.

– Напълно, Игор Викторович. За последните два часа преровихме всичко. Всеки шкаф, всяко чекмедже, всеки сейф. Проверихме прозорците до един, прегледахме двора сантиметър по сантиметър. Няма следи от нахлуване. Експертът от фабриката, произвела сейфа, току-що приключи с огледа. Не е имало взлом. Или е бил отворен от някой, който знае комбинацията, или папката никога не е била вътре. Преровихме и боклука от снощи. Нищо. Кучетата са били пуснати в седем вечерта. След това никой не е влизал в сградата. Нощната смяна е дошла в шест, дневната си е тръгнала десет минути по-късно. Акопов е бил в кабинета си до осем. Повикахме дресьора, който е бил дежурен снощи. Кълне се, че е прибирал кучетата три пъти, за да излязат трима закъснели служители. Последният е бил Акопов. Данните се потвърждават и от дневника на дежурните.

– Тогава? – попита Комаров.