Иконата

– Грешка или злонамереност. Извиках охраната от снощи. Очаквам ги всеки момент. Те са дежурили в сградата от напускането на Акопов в осем вечерта до застъпването на дневната смяна в шест тази сутрин. После дневните са останали сами до идването на персонала в осем. Два часа. Но и двамата се кълнат, че при първата им инспекция всички врати са били заключени. Всички, които работят на етажа, го потвърдиха, включително и Акопов.

– Твоята теория, Анатоли?

– Или Акопов го е изнесъл – по случайност или умишлено, – или не го е прибрал в сейфа и някой от охраната го е взел. Дежурните имат ключове за всички кабинети.

– Значи Акопов?

– Той е основният заподозрян. Претърсихме апартамента му основно. В негово присъствие. Не открихме нищо. Помислих си, че може да е взел документа със себе си и после да е изгубил куфарчето си. Имахме такъв случаи в Министерството на отбраната. Аз оглавявах разследването. Оказа се, че не става дума за шпионаж, а за престъпно нехайство. Но виновникът все пак бе заточен в лагер. Но куфарчето на Акопов е налице. Разпознаха го трима души.

– Значи го е направил умишлено?

– Възможно е. Но нещо не се връзва. Защо ще идва сутринта на работа и ще чака да го хванат? Имал е дванайсет часа да се покрие. Ще ми се.., да го поразпитам по-обстойно. За да снема подозрението, или да изтръгна самопризнание.

– Действай.

– А после?

Игор Комаров завъртя стола си, обърна се към прозореца и се замисли.

– Аколов беше много добър като личен секретар – каза той накрая. – Но след всичко това се налага да го сменим. Проблемът е, че е чел документа. А съдържанието му е изключително поверително. Ако го понижим в длъжност или го уволним, може да се почувства обиден и току-виж му хрумнало да се възползва от онова, което знае. Би било жалко. Много жалко.

– Разбирам – отвърна полковник Гришин.

В този момент двамата дежурни от предишната нощ пристигнаха и Гришин слезе долу да ги разпита.

До девет вечерта спалните помещения на охраната в базата на Черната гвардия извън града бяха претърсени из основи, но екипът не откри нищо освен обичайните тоалетни принадлежности и порнографски списания.

Двамата дежурни бяха разделени и разпитани поотделно лично от Гришин. И двамата бяха вцепенени от страх и друго едва ли можеше да се очаква. Славата на полковника беше завидна.

По време на разпитите той периодически крещеше ругатни в лицата им, но най-мъчителният момент за двамата нещастници настъпваше, когато полковникът сядаше до тях и шепнешком им обясняваше в пълни подробности какво ги очаква, ако бъдат хванати в лъжа. В осем той вече знаеше всичко, което се бе случило по време на смяната им предишната нощ. Знаеше, че огледите им са били редки и нередовни, че са прекарали по-голяма част от нощта пред телевизора с новините около смъртта на президента. И за първи път разбра за съществуването на чистача.

Бил дошъл в десет. Както обикновено. През подземния тунел. Бил сам. Отворили му и двамата дежурни, защото единият е знаел комбинацията врата, другият за вътрешната, а за средната са необходими и двамата. Дежурните го видели да започва от последния етаж. Както обикновено. Отделили се от телевизора, за да му отключат стаите на втория етаж, където се помещаваха висшите служители. Стояли на вратата, докато почисти кабинета на Комаров, заключили след него и го оставили сам да довърши останалите помещения на етажа. Както обикновено, тоест.., чистачът е бил сам в кабинета на Акопов. И си е тръгнал по-рано от обикновено, в малките часове на нощта.

В девет, смазан и блед като платно, Акопов бе изведен от сградата на централата в собствената му кола, шофирана от офицер от Черната гвардия. Друг гвардеец седеше до него на задната седалка. Колата не тръгна към апартамента на секретаря, а запраши извън града към един от лагерите на Младежката бойна лига.

По това време полковник Гришин вече бе прочел досието на отдел „Кадри“ с личните данни на някой си Зайцев, Леонид, 63-годишен, чистач. Адресът му беше известен, но човекът сигурно вече бе излязъл. Трябваше да се яви на работа в десет.

Не дойде. В полунощ полковник Гришин и трима от Черната гвардия тръгнаха към дома на стареца.

Някъде около този час, доволна и щастлива, Силия Стоун се отпусна до младия си любовник и запали цигара. Рядко пушеше, но тава бе един от моментите, в които никога не отказваше цигара. Легнал по гръб до нея, Хюго Грей продължаваше да диша тежко и учестено. Бе млад и силен, редовно се поддържаше със скуош и плуване, но последните два часа бяха изсмукали цялата му енергия.

За пореден път се питаше защо Господ е предопределил апетитите на една жадна за любов жена винаги да надхвърлят способностите на мъжа. Не беше честно.

В тъмнината Силия Стоун смука от цигарата, пое жадно никотина, сгуши се в любовника си и прокара пръсти по тъмните къдрици на гърдите му.

– Много ми е чудно как са те назначили за културен аташе – заяде го тя. – Та ти не можеш да различиш Тургенев от Лермонтов.

– И не е необходимо – измърмори той. – Работата ми е да разказвам на руснаците за нашата култура –Шекспир, Бронте и прочие.