Иконата

– Проблемът е сериозен, приятелю. Много лоша работа. Човекът е доста известен в средите си. Журналист. Ще се вдигне голям шум. Вестникът, за който работеше, има бюро в града. Няма начин да не раздухат историята. Заедно с цялата чужда преса. Защо не оставите посолството да се занимае с тази страна на нещата? Фактите са ясни, нали? Злополучен обир с нелеп край. Почти е сигурно, че крадците са му подвикнали на руски, но той не ги е разбрал. Решили са, че оказва съпротива, и са стреляли. Колко нелепо наистина! Но вероятно така е станало, не мислите ли?

– Такава е и моята теория – съгласи се Лопатин.

– Вие се постарайте да откриете извършителите, макар че между нас казано, като професионалисти и двамата знаем, че никак няма да ви е леко. Оставете формалностите по репатрирането на тялото на нашите хора от Консулския отдел. Става ли?

– Да, това като че ли е най-разумно.

– Само ще трябва да взема личните му вещи. Те вече нямат отношение към случая. Портфейлът би могъл да ви даде някаква следа, ако се намери изобщо. И кредитните карти, ако някой се опита да ги използва, в което се съмнявам.

Лопатин погледна към съдинката с малкото вещи на убития.

– Трябва да се разпишете за тях.

– Разбира се. Подгответе формуляра и ще се разпиша.

От болницата дадоха плик и прибраха вещите: пръстен с герб, златен часовник с кантишка от крокодилска кожа, сгъната носна кърпа и малка найлонова торбичка с нещо вътре. Макдоналд се разписа и занесе плика в посолството.

Онова, което никой не знаеше, бе, че макар да бяха изпълнили дадените им инструкции, убийците бяха допуснали две глупави грешки. Беше им наредено да вземат портфейла с всички документи, по които можеше да се установи самоличността, задължително личната карта и на всяка цена касетофона.

Но не им е било известно, че англичаните дори в страната си не са длъжни винаги да носят личната си карта, и само когато пътуват навън, използват паспорт, който обикновено остава в хотела. Освен това бяха пропуснали малката пластмасова карта за хотелската стая. С нея и с паспорта самоличността на убития беше установена за по-малко от два часа.

За втория гаф вината не беше тяхна. Липсващият куршум изобщо не бе попаднал в портфейла, а в касетофона, прибран във горния вътрешен джоб. Куршумът бе раздробил крехкия механизъм на парчета, а заедно с него и миниатюрната касетка, която вече изобщо не можеше да бъде прослушана.

***

Инспектор Новиков си бе насрочил среща с началника на личния състав в централата на Съюза на патриотичните сили за десет часа сутринта на десети август. Беше някак притеснен, очакваше да го посрещнат с хладно недоумение и набързо да го отпратят.

Господин Жилин се оказа мъж с тъмносив костюм от три части и педантичен вид, подчертан от къси мустачки и очила без рамки. Приличаше на едновремешен бюрократ, какъвто всъщност бе.

– Времето ми е скъпо, инспекторе, моля, бъдете кратък.

– Разбира се, господине. Разследвам смъртта на един човек, за когото имаме основание да смятаме, че е бил престъпник. Крадец. Един от свидетелите ни твърди, че го е виждал в този район. Естествено, мой дълг е да се уверя, че никой не се е опитвал да проникне тук през нощта.

Жилин се подсмихна.

– Съмнявам се. Времената са опасни, инспекторе, и охраната на тази сграда е изключително строга.

– Радвам се да го чуя. Виждали ли сте този човек?

Жилин погледна снимката.

– Мили Боже, Зайцев!

– Кой?

– Зайцев, старият чистач. Крадец ли казахте? Не може да бъде.

– Бихте ли ми разказали за Зайцев, ако обичате?

– Няма нищо за разказване. Наехме го преди около година. Бивш военен. Изглеждаше надежден. Идваше всяка вечер от понеделник до събота да чисти кабинетите.

– Но в последно време не е идвал?

– Не, престана да се явява на работа. След като не дойде две вечери, наложи се да му намеря заместник. Вдовица от войната. Много старателна.

– А кога е било това? Кога не се яви?

Жилин отиде до шкафа и извади една папка. Приличаше на човек, който за всичко си има папки.

– Ето. Ведомостите. Дошъл е за последен път вечерта на петнайсети юли. Почистил, както обикновено, и си тръгнал, както винаги, малко преди изгрев слънце. На следващия ден не се яви и оттогава никой не го е виждал. Този ваш свидетел трябва да го е видял да си тръгва посред нощ. Съвсем нормално. Не е крал, чистеше.

– Това обяснява всичко – каза Новиков.

– Не съвсем – сопна се Жилин. – Вие казахте, че е крадец.

– Два дни след като ви е напуснал, е станал съучастник в един обир на Кутузовски проспект. Собственикът го идентифицира. Седмица по-късно го намерихме мъртъв.

– Колко жалко – каза Жилин. – Тази престъпност не се търпи. Трябва да направите нещо.

Новиков сви виновно рамене.

– Опитваме се, но те са много а ние малко. Имаме огромното желание, но не получаваме подкрепа отгоре.

– Това ще се промени, инспекторе. Това ще се промени – каза Жилин с месиански блясък в очите – След шест месеца Игор Комаров ще стане нашият президент. Тогава наистина ще усетите промяната. Четохте ли речите му? Да се срази престъпност, все към това призовава. Велик мъж. Надявам се, че можем да разчитаме на вашия глас.