Иконата

– Иска ли питане? А-а, случайно да имате домашния адрес на този чистач?

Жилин записа адреса на едно листче и му го подаде.

Дъщерята се разплака, но прие вестта с примирение. Погледна снимката и кимна. После хвърли поглед към леглото до стената в хола. Поне сега щяха да имат малко повече място. Новиков си тръгна. Щеше да каже на Волски, но тук определено нямаха пари за погребение. По-добре общината да се погрижи. В моргата също страдаха от липса на място.

Волски поне щеше да си приключи случая. Що се отнася до убийството, то щеше да мине към останалите деветдесет и седем процента.

***

Лангли, Септември 1988

Списъкът на членовете на съветската делегация пристигна в ЦРУ от Държавния департамент по рутинния ред. Когато конференцията по теоретична физика в Силиконовата долина беше замислена и се породи идеята да бъде изпратена покана до СССР, никой не хранеше надежди, че ще има съветска научна делегация в Щатите.

Но в края на 1987-а реформите на Горбачов вече бяха започнали да дават резултат и в официалните становища на Москва се усещаше нов полъх. За изненада на организаторите на форума, руснаците се съгласиха да изпратят малка група участници.

Имената и данните им пристигнаха в Имиграционната служба, а оттам помолиха Държавния департамент да ги провери. Съветският съюз пазеше в такава дълбока тайна всичко, свързано с науката, че на Запад бяха известни имената и откритията само на шепа руски учени.

Когато списъкът дойде в Лангли, той беше предаден в отдел СИ и с него се зае Джейсън Монк, който по случайност беше свободен. Двамата му агенти в Москва предаваха сведенията си чрез тайници, а полковник Туркин си беше в Източен Берлин, откъдето разбиваше всички възможни операции на КГБ в Западна Германия.

Монк пусна имената на осемте съветски учени, поканени на ноемврийската конференция в Калифорния, през обичайната проверка, но не получи никакъв резултат. Нито един от списъка не беше познат на ЦРУ, камо ли разработван или вербуван.

Понеже беше като хрътка, когато му се опънеше някой проблем, той направи един последен опит. Макар отношенията между ЦРУ и вътрешния му аналог, контраразузнавателното звено на ФБР, да бяха открай време изопнати, а понякога и отровни – след аферата Хауърд по-скоро второто, – Монк реши да се обърне за съдействие именно към тях.

Доколко щеше да има успех, беше друг въпрос, но той знаеше, че във ФБР имат много по-подробен списък на съветски граждани, потърсили и получили убежище в САЩ, от този, с който разполагаха в ЦРУ. Съмненията му не идваха от това, дали ФБР ще се съгласи да помогне, а дали руснаците изобщо ще позволят на учен с роднини в САЩ да напусне страната. Вероятността за това беше минимална: за КГБ близките в Щатите бяха сериозен коз в ръцете на противника.

От осемте имена в списъка две се оказаха в регистъра на ФБР за потърсилите убежище. При проверка се оказа, че едното име е просто съвпадение: семейството в Балтимор нямаше нищо общо с пристигащия съветски учен.

Историята на другото беше необичайна. Една руска еврейка, бежанка, беше поискала убежище от Американското посолство във Виена при престоя си в транзитен лагер в Австрия. Беше го получила и след заселването си в Щатите бе родила син, когото бе записала под друго име.

Евгения Розина, понастоящем жителка на Ню Йорк, беше кръстила сина си Иван Иванович Блинов. Монк знаеше, че това означава Иван, син на Иван. Явно момчето бе родено извънбрачно – след връзка в Щатите, в транзитния лагер в Австрия, или може би по-рано? Един от съветските учени в списъка беше професор доктор Иван Е. Блинов. Фамилията беше странна. Монк никога не я бе срещал преди. Затова взе влака до Ню Йорк и потърси госпожица Розина.

***

Инспектор Новиков реши да съобщи добрата новина на колегата си Волски на чаша бира след работа. Срещата им отново стана в стола на управлението, а бирата пак беше евтина.

– Познай къде прекарах сутринта.

– В леглото с балерина-нимфоманка.

– Де да беше. В централата на Съюза на патриотичните сили.

– Къде, в оная дупка на Рибни ряд?

– Не, бе, това е само за пред хората. Иначе Комаров се е уредил в една чудна виличка до околовръстното. Между другото, ти черпиш. Разреших ти случая.

– Кой от всичките?

– Стареца, дето го намериха в гората край магистралата за Минск. Бил е чистач в централата на СПС, преди да реши да става крадец и да си изпати. Тук са подробностите.

Волски прочете набързо листчето, което Новиков му подаде, и каза:

– Явно нещо им е тръгнало на СПС напоследък.

– Защо?

– Личният секретар на Комаров взел, че се удавил миналия месец.

– Самоубийство?

– Не. Отишъл да поплува и не излязъл повече. Всъщност, излязъл, де. Извадили го миналата седмица малко по-надолу по течението. Имаме страшен патолог. Намерил халка с името му.

– И кога, според тоя страшен патолог, е станала случката?

– Към средата на юли.

Новиков ее замисли. Всъщност май той трябваше да почерпи. В края на краищата предстоеше му да вземе хиляда лири стерлинги от англичанина. А ето че щеше да му даде и малка бонификация. От заведението.

***