– Значи Комаров знае, че безценният му документ е изчезнал – заключи Фийлдс. – Знае кой го откраднал и къде го е подхвърлил. Но знае ли, че изобщо сме му обърнали внимание? Силия можеше просто да го изхвърли. Всеки втори в Русия праща петиции тук и там. Засипват ни като есенни листа. Може би Комаров не знае какви последствия е предизвикала папката му.
– Вече знае – каза Макдоналд и извади малък репортерски касетофон, взет на заем от една от секретарките, която си слушаше музика на него.
После измъкна миниатюрна касетка от джоба си и я сложи вътре.
– Това пък какво е? – попита Фийлдс.
– Това, драги ми приятелю, е запис на цялото интервю с Игор Комаров. По един час на всяка страна.
– Но нали крадците са задигнали и касетофона?
– Вярно е. Дори са го простреляли. Намерих парчета пластмаса и метал във вътрешния джоб на сакото на Джеферсън. Не са уцелили портфейла, а касетофона. Така че касетката вътре изобщо не може да бъде прослушана.
– Но...
– Но педантичният Джеферсън сигурно е спрял на улицата, извадил е касетката с безценното интервю и е сложил нова на нейно място. Намерили са това тук в едно найлоново пликче в джоба на панталона му. Мисля, че записът напълно обяснява смъртта му. Слушай.
Той включи касетофона и гласът на починалия журналист изпълни стаята.
– Господин президент, относно външната политика и по-специално връзките с останалите републики от бившия Съветски съюз, как смятате да възродите в слава руския народ?
Последва кратка пауза и Кузнецов започна да превежда. Когато свърши, паузата беше още по-дълга. Чуха се глухи стъпки, прищракване и записът прекъсна.
– Някой стана и излезе от стаята – поясни Макдоналд.
Касетофонът отново се включи и Комаров отговори на поставения въпрос. Макдоналд и Фийлдс не можеха да разберат колко време е минало между първото и второто прищракване на касетката, но преди записът да прекъсне, и двамата чуха гласът на Кузнецов да казва: „Сигурен съм, че господин президентът няма да...“
– Не разбирам – озадачи се Фийлдс.
– Много е просто, Грейси. Лично аз преведох Черния манифест на английски. Една нощ на Воксхол Крос. Аз преведох израза „возрождение во славу руского народа“ като „да се възроди в слава руският народ“, защото точно това значи. Марчбанкс прочете документа и сигурно е споменал фразата пред редактора на „Дейли Телеграф“, който пък я е използвал пред Джеферсън. На него явно му е харесал изразът и е решил да го пробута на Комаров снощи. В един момент онзи кретен е чул собствените си думи. А аз лично за първи път срещам подобна формулировка.
Фийлдс превъртя лентата и отново пусна пасажа. Когато Джеферсън приключи с въпроса си, Кузнецов преведе на руски. Изразът „да възродите в слава" стана "возрождение во славу“.
– Мили боже! – възкликна Фийлдс. – Комаров си е помислил, че Джеферсън е виждал целия документ, че го е чел на руски. Сигурно е решил, че е някой от нашите хора, изпратен да го провери. Мислиш ли, че убийството е дело на Черната гвардия?
– Не, предполагам, че Гришин е наел хора от мафията. Действали са бързо. Ако имаха повече време, щяха да го отвлекат и да го разпитат с техните си методи. В случая им е било наредено само да му затворят устата и да приберат касетката.
– И така, Джок, какво смяташ да предприемеш оттук нататък?
– Ще се върна в Лондон. Картите вече са на масата. Ние знаем и Комаров знае, че знаем. Шефът искаше доказателство, че не става дума за измама. Трима души загинаха заради тоя проклет документ. Не знам колко още доказателства са му необходими.
Силиконовата долина наистина е долина. Простира се почти в права линия между планините Санта Круз на запад и Хамилтън на изток. Започва на юг от Санта Клара и стига чак до Менлоу Парк, който бележеше границите и през 1988-а. Оттогава доста се е разраснала.
Прозвището и идва от това, че в нея са концентрирани близо две хиляди производствени и изследователски центъра, занимаващи се с авангарда на висшите технологии.
Международната конференции през ноември 1988-а се провеждаше в „столицата“ на Силиконовата долина Сан Хосе – някога малък градец, населяван предимно от испански мисионери, а днес проспериращ град с лъскави небостъргачи. Осемчленната съветска делегация бе настанена в хотел „Феърмонт“. Джейсън Монк беше във фоайето, когато пристигнаха.
Осмината се придружаваха от доста по-многобройна свита пазачи. Някои бяха от Съветското посолство в Ню Йорк, други – от консулството в Сан Франциско, а четирима бяха дошли от Москва. Монк, с карирано сако и последния брой на „Ню Сайънтист" на масата, седеше на чаша чай с лед и си играеше на "опознай врага". Очевидните хрътки на КГБ бяха всичко на всичко пет.
Преди да дойде в хотела, той бе провел дълъг разговор с един от водещите физици в лабораторията "Лорънс Ливърмор". Човекът не можеше да си намери място от радост, че най-после ще се запознае със съветския физик професор Блинов.