Иконата

В северозападния край на щата Уайоминг има долина, позната просто като Бърлогата на Джаксън, по името на първия трапер, дръзнал да прекара зимата там. Подпряна на запад от високите върхове на Тетънските планини, стъпила на изток в подножието на Гросвентър, долината граничи на север с парка „Йелоустоун“.

На юг планините се сливат и белите води на Змийската река си пробиват път между тях в тясно ждрело.

На север от малкото скиорско градче Джаксън 191-ва магистрала минава покрай летището до разклона за Морган и продължава към летището, в края на селцето Мус, от магистралата се отклонява второстепенен път, който отвежда посетителите към езерото Джени.

Йелоустоун". Малко по-надолу от

На запад в самото подножие на Тетънските планини се намират две езера: Брадли събира водите на каньона Гарнет а Тагарт – на Каньона на лавините. Път до тях няма. На ивицата земя между двете езера, под отвесните южни склонове на Тетън, един вашингтонски финансов магнат на име Сол Нейтансън бе построил сто акра ранчо.

Разположението му осигуряваше пълно уединение на собственика и неговите гости. От двете страни се простираха езерата, отзад се издигаха непристъпни скали, а отпред туристическите пътеки минаваха в подножието на високото плато, на което се издигаше ранчото.

На седми септември първите гости пристигнаха според уговорката в Денвър, Колорадо, където ги чакаше частният самолет на Нейтансън, изпратен да ги транспортира през планините. На летището в Джаксън, встрани от терминала, те се прекачиха на хеликоптера на магната и пропътуваха петте минути до ранчото. Англичаните бяха преминали през формалностите още на Източния бряг при влизането си в страната и не се налагаше да бъдат проверявани в Денвър, затова смениха самолетите далеч от любопитни погледи.

В ранчото имаше двайсет бунгала – всяко с по две спални и обща дневна. Но тъй като времето бе топло и слънчево, а хладината настъпваше едва след залез слънце, много от гостите предпочитаха да седят на верандите пред бунгалата си.

Храната – също толкова първокласна, колкото и останалото – се сервираше в единствената голяма постройка, която оформяше центъра на комплекса. След хранене масите се разчистваха и подреждаха като за заседание.

Гостите се обслужваха от личния персонал на Нейтансън – безкрайно дискретен и командирован специално за случая. За още по-голяма сигурност, по склоновете на платото патрулираха частни телохранители, замаскирани като туристи на къмпинг.

През 1999-а заседанието на Линкълновия съвет продължи пет дни. След края му гостите си заминаха, без да се разбере, че изобщо са пристигали.

През първия следобед сър Найджъл Ървин разопакова багажа си, взе душ, преоблече се в спортен панталон и кенарена риза и седна на дървената веранда пред бунгалото, което щеше да дели с един бивш американски държавен секретар.

Някои от гостите се разхождаха по живописните алеи между елите и брезите, спускаха се по пътеките към брега на двете езера. В далечината ъгловатата фигура на бившия британски външен министър и генерален секретар на НАТО лорд Каринггън бавно крачеше редом с американския банкер Чарлс Прайс, един от най-уважаваните посланици на САЩ, изпращани някога в Английския кралски двор. По времето на Питър Карингтън, Ървин беше началник на Тайната разузнавателна служба и следователно негов подчинен. Затова му беше някак странно да наблюдава как близо двуметровият американец се извисява над някогашния му шеф.

Малко по-надолу домакинът им Сол Нейтансън се наслаждаваше на слънцето, седнал на една пейка до американския банкер и бивш главен прокурор Елиът Ричардсън.

През няколко веранди лорд Армстронг, бивш министър и шеф на държавната администрация, чукаше на вратата на бунгалото, в което лейди Тачър разопаковаше багажа си.

Поредният хеликоптер прелетя над къщичките и кацна на площадката да свали бившия президент Джордж Буш, който бе посрещнат от някогашния държавен секретар Хенри Кисинджър. На една от масите край централната постройка униформена сервитьорка поднесе чай на друг бивш посланик, сър Никълъс Хендерсън, които делеше масата и чая си с лондонския банкер и финансист сър Ивлин де Ротшилд.

Найджъл Ървин погледна програмата на петдневното заседание. За тази вечер не беше планирано нищо. На следващия ден членовете както обикновено шаха да се разделят на три комисии – геополитическа, стратегическа и икономическа,– които щяха да заседават поотделно в продължение на два дни. На третия ден резултатите от работата им щяха да бъдат изслушани и обсъдени. Общото заседание бе насрочено за четвъртия ден. Ървин бе помолил да му отделят един час в края на деня. Последният ден бе определен за „Решения и препоръки“.

В гъстите гори, които опасваха склоновете на Тетънските планини, един самотен лос, усетил повика на мъжката си природа, нададе любовен вик. Изящен рибояд се спусна над Змийската река и с гневен крясък подгони белоглав орел, дръзнал да нахлуе в територията му.