Иконата

„Няма ли кой да се надигне? Няма ли кой да вдигне глава и да заяви „Стига!“? Търпение, мои руски братя, още малко, мои родни сестри... – Гласът отново се извиси, преминавайки през всички степени от тих говор до яростен вик – Аз идвам,мила Майко! Да! Аз, Игор, твоят син, идвам...“

Последните му думи почти се изгубиха в грохота на тълпата, подела п екстаз подадения ѝ възглас: КО-МА-РОВ, КО-МА-РОВ.

Прожекционният апарат изключи и екранът избеля. Настъпи пауза, последвана от колективна въздика. Когато лампите светнаха, Найджъл Ървин застана в челото на дългата правоъгълна маса от уайомингски бор и тихо заговори:

– Мисля, че на всички ви е известно кого гледахме досега. Това е Игор Викторович Комаров, лидер на Съюза на патриотичните сили, партията, която най-вероятно ще спечели изборите през януари, за да качи господин Комаров на президентския пост. Както видяхте, той е изключителен оратор със завидна страст и огромно обаяние. Предполагам, знаете също, че в Русия осемдесет процента от реалната власт се намира в ръцете на президента. От времето на Елцин насам всички корективи на тази власт, които неизменно съществуват в нашите общества, постепенно бяха ликвидирани. Руският президент днес има властта да управлява, както си пожелае, а декретите му могат да узаконят всяко негово решение. Дори възстановяването на еднопартийна система.

– Като се има предвид състоянието, в което се намират в момента, не смятате ли, че това би могло да се окаже дори полезно? – попита една бивша американска посланичка в Обединените нации.

– Възможно е, госпожо – отвърна Ървин. – Но аз не помолих за вашето внимание, за да обсъждам евентуалния развой на събитията след избирането на Игор Комаров, а за да запозная Съвета с, по моему, неоспорими доказателства за бъдещия ход на тези събития и последиците от тях. Донесох от Англия два доклада, които размножих в четирийсет екземпляра тук в Уайоминг.

– А аз се чудех защо трябваше да поръчам толкова много хартия! – вметна с усмивка Сол Нейтансън.

– Извини ме, че злоупотребих с техниката ти, Сол. Просто не ми се искаше да пренасям през Атлантика по четирийсет копия от всеки документ. Няма да искам от вас да ги четете сега. Вземете си по един екземпляр и ги прочетете на спокойствие в стаите си. Съветвам ви да започнете с доклада, а едва после да се запознаете със съдържанието на Черния манифест. Накрая ще ви кажа само, че трима души са мъртви заради онова, което ви предстои да прочетете тази вечер. И двата документа са толкова секретни, че се налага да ви помоля да ги върнете, за да бъдат изгорени преди отпътуването ми оттук.

Когато членовете на Линкълновия съвет взеха екземплярите си и се оттеглиха по стаите, в атмосферата не бе останал нито намек за шеговитост. За изненада на обслужващия персонал, никой не се яви за вечеря. Ястията се поръчваха и сервираха в бунгалата.

***

Лангли, Август 1990

Новините от бюрата на ЦРУ в страните от Източния блок с всеки изминат ден ставаха все по-мрачни. В началото на юли вече беше ясно, че с агент Орион се е случило нещо.

Последния път не се бе явил на рутинното „разминаване“ – нещо, което никога не бе правил преди.

„Разминаването“ е прост разузнавачески номер, от който обикновено никой не може да пострада. В даден момент, според предварителна уговорка, единият от участниците, независимо дали го следят или не, тръгва по улицата и ненадейно свива към някой ресторант, кафене или каквото и да е многолюдно място. Миг преди да влезе вътре, другият вече е платил сметката си, станал е от масата и е тръгнал към изхода. Без да се поглеждат, двамата се разминават на вратата. Ръката на единия пъхва пакет с големината на кибритена кутия в страничния джоб на другия. Продължават по пътя си. Който и да ги следи, докато стигне до вратата, вече не би могъл да види каквото и да било.

Освен това полковник Соломин не бе минал да обслужи два тайника, въпреки категоричните знаци, че в тях има нещо за него.

Единственото обяснение бе, че агент Орион се е оттеглил или е бил отстранен от някой друг. Процедура за даване на рутинните „признаци на живот“ отново не бяха спазени. Каквото и да се бе случило, то бе станало внезапно, без предварителни симптоми. Сърдечен удар, автомобилна злополука или арест.

От Западен Берлин дойде новината, че агент Пегас не е изпратил обичайното си писмо за месеца до тайната квартира в Източен Берлин. Нищо не се бе появило и в руските киноложки списания.