Императорът на тръните

От пода около подиума избухна нещо. Неща. Тук-там плочите се разхвърчаха на остри отломки и през пролуките в пода с трясък и мълниеносна скорост изскочиха… изскочи нещо червеникаво. Изскочиха и нападнаха войските на Мъртвия крал, раздраха ги буквално и толкова бързо, че в първия миг дори не успях да ги фокусирам. После видях, че са тролове, но с червена кожа: приличаха на Горгот повече от своите северни братовчеди, бяха и по-едри от тях. Първият грабна един въоръжен мъж и го метна над главите на останалите, толкова силно, че мъртвецът се удари в стената над Златната арка. Нокти срязаха шията на следващия, металната му ризница се пръсна разкъсана. Потомци на елитната императорска гвардия, дошли да защитят трона. Шестима, ужасни, но малобройни.

Видях Кент да грабва меча на един повален гвардеец миг преди друг да го събори на пода. Мъртвите се разляха покрай нас, все едно подиумът е остров, и се врязаха в Стоте отзад.

— Бягай! — повтори Мъртвия крал. — Ще те пуснат да си тръгнеш.

— Не.

— Не? Нима не си най-добър в това, братко? Йорг? Нима не си го правил и преди? Не си ли оставял дете да умре, докато самият ти бягаш да си спасиш кожата? Може и сега да намериш храст, в който да се скриеш.

— Какво… кой си ти? — Взирах се в очите на Кай Самърсън, опитвах се да видя отвъд тях.

— И преди си оставял майка и син да умрат, Йорг, така че — давай, измъкни се отново. Няма да кажа на никого. — Горчилка капеше от всяка дума, сякаш го бях засегнал лично и дълбоко.

Не знам как, но ръцете ми се озоваха на шията му, което беше тъпо, защото знаех, че той няма нужда от въздух и че лесно може да ми откъсне ръцете.

— Не знаеш нищо за тях! Нищо! — Завъртях го, а той не направи опит да ме спре.

Зърнах Горгот над рамото му, притиснат до стената, зад него — някаква дребна фигурка. Левкротата държеше нещо и го притискаше към гърдите си. Двама от шестимата тролове се биеха около него: толкова невероятни бързи, силни и умели — и така безнадеждно превъзхождани числено. Крака и ръце, черва, парчета от броня летяха в алени дъги, но приливът от мъртъвци не секваше. Горгот се приведе над мъничкия си товар, закрил го с тяло от мъртъвците, привеждаше се все повече и повече, докато не го изгубих от поглед в мелето. И тогава, зад рамото му, видях пребледнялото лице на Миана.

Мъртвия крал ми се усмихна, усмивката му беше грозна и някак отчаяна, ръцете ми се белееха под брадичката му, белезите от шипката синееха по китките ми. Болката от онези тръни пламна отново и макар над нас да имаше плътен купол от камък, аз чух воя на вятъра, усетих студения дъжд от черни небеса.

— В крайна сметка — рекох — магия няма, а само воля.

Замахнах към Мъртвия крал, събрал в мислен юмрук волята си да го унищожа, насочил цялото си същество в центъра на мишената, изстъргал до дъно тъмните си страсти. Страсти ме бяха тласкали през целия ми живот — страст за отмъщение, за слава, за онова, което ми се отказва. Простичка мотивация, чиста и наточена в оръжие. А страст като тази, наситено желание като това е в основата на всяка магия — така ми беше казал Строителят.

Видях как очите на Мъртвия крал се изцъклят, сякаш наистина съм му спрял въздуха.

— Ти се провали срещу Корион, Лунтар ти разбърника мозъка, дори Сагеус си играеше с теб. — Изкашля думите покрай хватката ми, все още с грозната усмивка на лице. — И си въобразяваш, че можеш да спреш мен?

Можех да му кажа, че сега съм по-голям. Или че онези мъже не са заплашвали сина ми. Вместо това казах следното:

— Отработените заклинания, записани в книги, действат по-добре от новите. Руните и символите, използвани от столетия, са по-силни от всяко вчерашно изобретение. Те представляват канали, които човешката воля е издълбала в реалността. Ще те надвия, защото сега зад мен стоят милиони. Защото моето желание да победя тече по най-старите канали. — Направих си труда да му го кажа, защото в изричането на истината има сила, а и защото обичам да споря.

— Какво? Да не би внезапно да си открил Бог? — Изсмя се, все едно не го стисках за гушата. — Волята на набожните няма да ти помогне само защото си убил папата, Йорг. Тези неща не работят така.

— Хората вярват и в други неща, мъртвило — казах му. Около нас ехтяха писъци, червени ръце деряха, богати хора умираха.

— Няма такова нещо, което да…

— Империята — прекъснах го аз. — Милион изтерзани души, пръснати по земята на една огромна и разделена империя, които се молят за мир, молят се един ден нов император да седне на трона. Този нов император съм аз.

Ударих отново. Император в сърцето на една неразделена империя. И Мъртвия крал залитна, изгубил от силата си, уловен в капана на плът.