Императорът на тръните

Вместо това се потапям в бездънното и безкрайно море на Строителите. Колелета в колелетата, светове в световете, възможности без край.

Всички ние имаме своя живот. Всички имаме своя миг, или ден, или година. Йорг от Анкрат определено е имал своя и моята задача е да разкажа за него.

Но той вече е недостижим за мен и повече нямам какво да кажа. Може би някъде Йорг и брат му са намерили истинския рай и му разказват играта. Ще ми се да мисля, че е станало така.

Но историята, така или иначе, свърши.

Следговор

Ако сте стигнали дотук, значи сте прочели три книги и няколкостотин хиляди думи за живота и времената на Йорг Анкрат. Очевидно е, че повече няма да прочетете нищо за него, и сигурно — с право донякъде — се чудите защо съм решил да застрелям между очите една златна кокошка, която тепърва е можела да ми снася яйца.

Най-лесният и най-добрият отговор е, че го изискваше самата история. Можех да ѝ кажа да иде да се метне отвисоко и да насоча събитията така, че да напиша четвърта книга, пета книга, шеста и прочие. Нищо чудно да дойдат години, когато ще ям котешка храна право от консервата и горко ще съжалявам, че не съм го направил. Ала истината е, че исках да се разделите с Йорг сега, когато той е на върха си. Предпочитам читателите да завършат третата книга жадни за още, вместо да затворят шестата с усещането, че са преяли. Напоследък често се случва герои да упорстват след датата си на трайност и да се превръщат в карикатури на самите себе си — да буксуват на място, по-скучни с всяка стъпка. Надявам се, че Йорг е избегнал тази съдба и че заедно сме създали нещо ценно.

Освен това искрено се надявам да си купите и следващата ми книга!