Империя в черно и златно

— Не го убих аз, макар че нищо не би спряло ръката ми, ако имах възможност. Не го уби Чисис, нито друг от групата ни. И все пак всички знаем, че Дебелака е мъртъв. Кой го е убил тогава? — Погледът й се местеше от човек на човек, докато един не се осмели да проговори.

— Казват, че се скарал с друг осороден заради фуста. Така чух. И че екзекутирали някакъв офицер заради тая работа.

— Капитан Раут, така казват — вметна друг. — Копоя на Дебелака. И той няма да ни липсва.

— Така казват, значи? — попита Кимене и сложи край на зародилите се дискусии. — Че осородните са се изпокарали? Че са се избивали един друг в тъмното, докато Чисис е разбивал ключалката на моята килия? Мина ще има нов губернатор, несъмнено по-лош от предишния, и отговорът на въпроса защо беше убит Дебелака се крие в този човек. Вижте колко бързо разпространиха новината, че Дебелака е мъртъв, погрижиха се всички да го разберат. Защо? Защо разгласяват вестта из целия град? Нима не знаят, че това ще налее масло в огъня на нашия бунт?

Крачеше напред-назад пред първата редица слушатели и плащът се развяваше след нея.

— Има ли и един сред нас, който да не знае, че освен сила врагът ни притежава и хитрост? Всички сме изпитали хитростта им на гърба си, аз най-много, когато наемниците им ме хванаха в капан! Така че защо позволиха новината за смъртта на губернатора да стигне толкова бързо до нас? Защо ли… защото искат да реагираме. Знаят, че силата ни расте и предпочитат сблъсъкът да се случи сега, преди силата ни да е нараснала още. Надяват се да вдигнем на оръжие обикновените хора, а после да пратят войниците си, които да ни смажат с огън и кръв. Защото ние сме силни, но трябва да станем по-силни. Времето за революция ще дойде, но още не е дошло и осоидите го знаят.

Беше ги покорила напълно. Всички я гледаха запленени, включително Стенуолд.

— Оттук насетне, в продължение на най-малко пет десетници не трябва и дума да отваряме за бунт. Осоидите не могат да чакат вечно с вдигнат меч. Рано или късно ще трябва да свалят острието, а междувременно ние ще сме станали по-силни. И нашето време ще дойде, но за да успеем, трябва да сме по-хитри от тях. Само сила няма да е достатъчна. Затова Чисис е постъпил мъдро, като е организирал спасяването ми с помощта на чуждоземците. Така осоидите, които ги видяха и останаха живи, колкото и малко да са те… — тук доволен шепот раздвижи тълпата и хората заизвиваха вратове към Тисамон, — ще разказват, че просто група чужденци са нахлули в подземията, за да спасят свои приятели, също чужденци. Вие ще имате грижата да разпространите същия слух навсякъде, където могат да го чуят осоиди. Нека посеем съмнения в умовете им. Нека се успокоят и свалят гарда си. Не правете нищо, което да подкладе подозренията им. Разбирате ли защо се налага да правим това?

Разбираха. Кимене беше талантлив оратор, реши Стенуолд. Изправила се бе пред хора разделени и разединени и с думите си ги беше обединила, владееше трудното изкуство да говори едновременно на всички заедно и на всекиго поотделно.

Стенуолд все още хранеше слаба надежда за успеха на революцията в Мина, но без Кимене не би хранил никаква.

След като окуражи офицерите си и ги прати с подробни указания, които да разяснят на хората в своите клетки, Кимене не легна да си почива. Още не беше приключила. Без видим знак, че до малките часове на предната нощ е била затворник в занданите на двореца, тя се приближи, седна срещу Стенуолд и махна на останалите чужденци да дойдат при тях. Те се примъкнаха без бързане — Челядинка седна до чичо си, Тото се настани на крачка зад нея; Тиниса и Тисамон седнаха рамо до рамо от другата му страна — Тиниса, гушнала прибраната в ножницата рапира, която беше получила в дар от баща си; Ахеос клекна встрани, увит в плаща си като болник в зимен ден.

— Вие сте забележителен революционер — поде Стенуолд и остави с неохота откраднатите от двореца документи. — Имал съм вземане-даване с неколцина активисти, но в Колегиум тях ги наричат „хаотици“ и това е достатъчно доказателство за липсата на дисциплина и стратегия в действията им. Не се сещам за нито един, който би призовал към търпение в ситуация като тази.

— Аз съм просто жена, която обича своя роден град — сви рамене Кимене. — Знам името ви, майстор Стенуолд Трудан. И до днес се случва хората да го споменават. Сражавали сте се срещу осородните по време на обсадата… или сте избягали позорно — зависи от кого ще чуете историята.

— Боя се, че има по нещо вярно и в двата прочита на фактите.

— Е, сега архивите се пренаписват. Знам, че сте дошли тук, за да спасите двама от своите хора, и че моето освобождаване се е вписало в плановете ви случайно и дори по принуда. Но така или иначе благодарение на вас отново съм на свобода и мога да работя за града си, а това е дълг, който никога не бих могла да изплатя докрай. Но ще сторя всичко по силите си, за да намаля големината му. Е, какво мога да направя за вас?

Стенуолд кимна уморено.