Империя в черно и златно

— Би било чудесно просто да си стиснем ръцете и да кажем, че си имаме всичко необходимо, но истината е друга. Не искаме много, но помощ няма да откажем.

— Слушам ви — подкани го тя.

— Ще ми трябва пратеник, най-бързия, когото успеете да намерите, който да отлети за Хелерон.

— Смятайте го за уредено.

— До час ще съм подготвил съобщение, което трябва да стигне до един от моите хора там. — Видя тревожните погледи, които си размениха неговите протежета, и продължи: — Ще ви обясня всичко, но нека първо приключим с това. Така… предполагам, че за летало и дума не може да става.

Последното накара Кимене да се засмее.

— Да откраднем летало от осородните би означавало да наруша указанията, които сама дадох на хората си, а тук всички летала са в техни ръце. Но мога да ви намеря коне.

Стенуолд обмисли предложението.

— Ние си имаме едно автовозило, което скрихме недалеч от крепостните стени. Съгласна ли сте да разменим машината срещу достатъчно коне, включително и резервни за смяна?

— Съгласна съм — кимна тя. — Кредитният ви лимит не се изчерпва с това, Стенуолд Трудан. Какво друго? Слушам ви.

— Добре би било да пратим човек в Тарк, който да събере информация. Ще го инструктирам подробно. Аз нямам агенти там, а е важно да разбера какво става в града.

— Ще ви намеря човек, но вероятно ще се наложи да му платите.

— Това не е проблем. Ще ни трябват и припаси за пътуването до Хелерон, а резервни дрехи за повечето от нас биха били добре дошли.

— Ще ги имате.

— Значи ще сме във форма да се сбогуваме с вас. — Той сведе поглед към ръцете си, свити в юмруци в скута. — Има още едно нещо обаче. Не молба, а нещо, което трябва да знаете.

Тя кимна мълчаливо и Стенуолд си помисли, че вече се е досетила какво има предвид.

— Железният договор бързо ръждясва — каза той. — Осоидите са попълнили ресурсите, изчерпани по време на Дванайсетгодишната война, и са готови за ново нашествие. Видях с очите си предния им пост в Аста, попаднаха ми и някои от докладите за военните им доставки. По всичко личи, че имат готовност за нова кампания в най-скоро време. И като казвам в най-скоро време, имам предвид в рамките на броени десетници. Този път ще потеглят на запад, към градовете от Равнините.

— Това би бил логичният ход от тяхна страна — кимна Кимене.

— Едва ли е нужно аз да ви казвам, че когато врагът насочи основните си усилия другаде, шансовете за успеха на един бунт тук нарастват значително.

Тя се усмихна лукаво.

— Мисля, че се разбираме идеално — отбеляза. — Моите хора още не са готови да отхвърлят игото на осоидите, но и това ще стане. И ако това помогне не само на моя, но и на вашия народ, толкова по-добре. Нашият бунт ще успее — заяви тя без сянка на колебание в гласа си, — но за да запазим независимостта си, ще ни трябват съюзници на запад.

— Аз имам една молба, ако позволите — обади се Салма, който уж спеше. Но явно беше проследил разговора и сега седна на сламеника до другите. Още беше с мърлявите си дрехи от снощи, но вече не приличаше на окаян затворник, а на себе си, такъв, какъвто го помнеха отпреди. Дори усмивката му се беше завърнала.

— Слушам — погледна го Кимене.

— Осоидите държат още една пленница. Пеперудородна на име Скръб в окови — обясни принцът водно конче.

— Знам за нея — кимна жената и го изгледа от глава до пети. — Чух, че била пионка в жалките им игрички.

— Предали са я в ръцете на един офицер. Казва се Ааген. Че ги е чула да го обсъждат — продължи Салма. — Трябва да знам къде е сега. Още не сме приключили със спасителните операции.

— Като е решила да ми донесе тези неща, Тиниса без да иска е направила голям удар — отбеляза Стенуолд. Беше ги събрал пред себе си като на лекция в Академията, цялата им групичка, включително и Тисамон. Само Ахеос стоеше настрана както обикновено. — Това са само фрагменти, разбира се, но пък аз от десет години се уча да сглобявам картинки от откъслечна информация.

— Реших, че може да са планове. Планове за нашествие? — предположи Тиниса. — Хвърлих им един поглед по пътя насам, но… Нищо не разбрах.

— Не са планове за нашествие. Не, просто интендантски бележки, снабдяване, сметки, такива неща. Дребни детайли, свързани с вътрешния механизъм на всяка армия — обясни Стенуолд и побърза да добави, когато Тиниса увеси нос: — Но са по-ценни от злато, защото дават информация за разположението на войските, за числеността им, за това с какви провизии и екипировка разполагат. Ако човек знае как да ги чете, са също толкова ценни, колкото подробна карта на предстоящата кампания.

— И какво успя да научиш от тях? — попита Тисамон. — Местните казват, че оттук са минали много войскови подразделения и всички се придвижват на запад. Самите ние видяхме част от тях.