Индиана

— Вие сте млад — отговори той, — за вас, чиста и наивна съвест, неопорочена от света, нашето щастие доказва добродетелта ни, но за хората то е нашето главно престъпление. Повярвайте ми, самотата е прекрасно нещо и хората не заслужават да ги съжаляват.

— Не всички ви обвиняват — казах аз, — но дори тези, които ви ценят, ви осъждат, че презирате общественото мнение, и признавайки добродетелите ви, казват, че сте горд и високомерен.

— Повярвайте ми — възрази Ралф, — в този упрек има много повече гордост, отколкото в моето предполагаемо презрение. Колкото до общественото мнение, господине, като виждаме кого превъзнася то, по-добре да протегнем ръка на онзи, когото тъпче с крака. Казват, че без него няма щастие. Нека тези, които мислят така, го уважават. Лично аз искрено съжалявам онези, чието щастие зависи от прищевките на хорската мълва.

— Някои моралисти осъждат вашата самота. Твърдят, че човек принадлежи на обществото, и добавят, че давате опасен пример на другите.

— Обществото не може да изисква нищо от този, който не очаква нищо от него. Колкото до заразителния пример, не вярвам в него, господине; необходима е голяма воля, за да се скъса със света, много страдания, за да се добие тази воля. Така че оставете ни да се наслаждаваме в покой на това неизвестно щастие, което не струва нищо на никого и което се крие от страх да не събуди завист. Вървете си, млади човече, следвайте пътя на съдбата си, имайте приятели, положение, добро име, отечество. Аз имам Индиана. Не скъсвайте веригите, които ви свързват с обществото, уважавайте неговите закони, ако те ви защищават, ценете неговите съждения, ако са справедливи, но ако някой ден обществото ви наклевети и отхвърли, имайте достатъчно мъжество да минете без него.

— Да — отговорих аз, — едно чисто сърце ще ни помогне да понесем изгнанието, но за да обикнем изгнанието, необходима е спътница в живота като вашата.

— Ах — каза той с неизразима усмивка, — ако знаете колко съжалявам обществото, което ме презира!

На другия ден напуснах Ралф и Индиана. Той ме прегърна, а тя пророни няколко сълзи.

— Сбогом — казаха ми те. — Върнете се в света, но ако някой ден той се отвърне от вас, спомнете си за нашата скромна молба.