Юлиан

Още първия ден, щом пристигнах в Антиохия, Юлиан настоя да отида с него на театър. „Поне ще можем да си поговорим, ако пиесата е прекалено глупава“ — рече той. Аз обаче много обичам комедии, особено вулгарните фарсове. Всяка смешка, колкото и да е стара, ме забавлява — става ми мило, като че срещам стар познайник. Нея вечер даваха „Жабите“ от Аристофан. Юлиан не можеше да търпи тази комедия, дори доста добрите шеги относно литературния стил, които би следвало да му харесат. Той не бе лишен от чувство за хумор. Много живо реагираше, когато попаднеше на досадни хора; имаше дарба да имитира и много обичаше да се смее. Но нито за миг не забравяше свещената си мисия и поради това винаги се пазеше от всяка духовитост, която би могла да го засегне лично; подигравките премахват ореола на героите, а Юлиан беше истински герой, може би последният герой на нашата цивилизация.

Много ми беше приятно да бъда в Антиохия. Обичам този упойващ климат, напарфюмираните тълпи, широките улици. Както навярно си схванал, харесва ми разкошният и разпуснат живот във вашия град. Ако имах повече пари, и сега бих живял там. Как ти завиждам!

Когато пристигнахме в театъра, бях в отлично настроение. Всички бяха весели. Дори Юлиан беше какъвто го знаехме едно време — приказваше бързо и с въодушевление махаше на тълпата, която го посрещна с приветствени викове. Но след това откъм евтините места се разнесе зловещ вик: „Августа! Августа!“ И взеха да скандират: „Всичко в изобилие, а всичко е скъпо!“ Това продължи около половин час. Гласовете ставаха все по-силни, та ни се стори, като че ли целият театър ревеше. Най-после Юлиан махна с ръка на началника на личната си охрана. Стотина стражи с извадени мечове изскочиха внезапно и обкръжиха императора, и то с такава бързина, че човек би ги взел за участници в представлението. Виковете веднага престанаха и пиесата започна при доста потиснато настроение. На следващия ден започнаха бунтовете срещу оскъдицата на храни, но всъщност ти като квестор си много по-добре запознат от мен с тези събития.

Либаний: Човешкото общество има една причудлива особеност — когато го заплашва някаква катастрофа, то рядко взема предпазни мерки, за да я избегне, дори ако съвършено ясно се осъзнава естеството на предстоящото бедствие. През март, когато не падна капка дъжд, всички знаеха, че реколтата ще бъде слаба; през май беше очевидно, че ще има недостиг на храна; през юни — че ще настъпи глад. Но макар че въпросът често се разискваше в сената — а хората по пазарищата не говореха за нищо друго освен за необичайната суша, — не се предприе нищо да се закупят храни от други страни. Всички знаехме какво щеше да настъпи и никой не стори нищо. Може би си заслужава някой философ да се занимае с това неумолимо повтарящо се явление.

Юлиан има лошия късмет да пристигне в Антиохия тъкмо котата недостигът почна да се чувствува. И въпреки че не можеше да бъде упрекнат нито за сушата, нито за непредвидливостта на сенаторите, антиохийците (гербът на града би трябвало да представлява козел, защото те винаги търсят изкупителна жертва) незабавно решиха, че той е виновен за лишенията.

Твърдяха, че настаняването на многобройната войска и продоволствуването й повишили цените и станали причина за липсата на храни. Това беше вярно за някои стоки, но не за основните храни като житото например. Храна за войската се внасяше направо от Египет. Но въпреки това антиохийците с настървение хулеха Юлиан. Защо? Владиката Мелеций бе обявил, че съдбата на Юлиан била решена, когато изхвърлил мощите на свети Бабилас от Дафне. Това, струва ми се, е доста странно становище. Мелеций също твърдеше, че гражданите на Антиохия се опълчили срещу него в деня, когато той наредил да затворят църквата. Много се съмнявам в това. Естествено някои бяха потресени, но антиохийците не са особено ревностни християни. Те изобщо не се отдават с жар на каквото и да било освен на сладострастие. Не искаха да си признаят, че сами са си виновни за глада и затова хвърлиха вината върху Юлиан, който беше станал смешен в техните очи с непрестанните си жертвоприношения и грандиозното възстановяване на старинни церемонии.