Читаем Юлиан полностью

Созипатра изпищя. Почна да се гърчи на стола си и се хвана за гърлото, сякаш искаше да се освободи от някаква невидима примка. Редеше несвързани думи. Враждебни духове воюваха чрез нея. Но най-сетне добрите духове победиха и тя се успокои.

— Ефес — рече тя с мек, галещ глас. — Ще намериш пътя към светлината в Ефес. Ецеболий, когато бе малко дете, ти скри три монети в градината на вуйчовата си къща в Сирмиум. Едната беше от царуването на Септимий Север. Един градинар ги изрови и похарчи. Тази монета от Север сега се намира в една кръчма в Пергам. Орибазий, баща ти настоява да продадеш имота и се надява, че няма да повториш миналогодишната грешка, когато даде под наем по-близката ливада на съседа си, сириеца, който после не искаше да плати. Юлиане, пази се от съдбата на Гал. Спомни си… Хиларий!

Тя спря и дойде на себе си.

— Главата ме боли — рече тя уморено.

Всички бяхме потресени. Аз най-много от всички понеже фактически тя предсказа, че ще стана император, а това беше държавна измяна: никой не биваше да се допитва до оракули за наследника на императора, както и да разисква тази тема. Ецеболий основателно се бе разтревожил.

Созипатра не помнеше какво бе казала. Тя внимателно слушаше, докато й разказвахме какво бе изрекла богинята и другият дух. И се изненада от това.

— Явно блестящо бъдеще очаква високоблагородния Юлиан.

— Разбира се — намеси се нервно Ецеболий, както всеки верен член на императорското семейство…

— Разбира се — засмя се Созипатра. — А сега нищо повече не трябва да казваме. — Тя сбърчи чело. — Не знам кой е бил тъмният дух. Но богинята явно бе Кибела и тя желае да я почиташ, тъй като е майка на всички и твоя покровителка.

— Изглежда също, че Юлиан трябва да избягва Фригия — рече Орибазий закачливо.

Но Созипатра взе думите му съвсем сериозно.

— Да, Юлиан ще умре във Фригия, славно, в сражение. — Тя се обърна към мен: — Не разбирам намека за брат ти. Ти разбра ли го? — Кимнах, защото не бях в състояние да проговоря; в главата ми се въртяха опасни мисли. — Останалото изглежда достатъчно ясно. Ти ще възстановиш почитта към истинските богове.

— Малко късно е тази вечер за такива начинания. — Най-сетне Ецеболий се бе съвзел. — И дори да беше възможно, Юлиан е християнин. Вярата на императорското семейство е християнска. Така че той съвсем не е човекът, който би могъл да възстанови старата вяра.

— Не си ли? — каза Созипатра, като ме изгледа с големите си тъмни очи.

Поклатих безпомощно глава.

— Не зная. Трябва да чакам знак.

— Може би това беше знакът. Самата Кибела ти проговори.

— И нещо друго се обади — рече Ецеболий.

— Винаги има и нещо друго — рече Созипатра. — Но светлината превъзхожда всички неща. Както писа Макробий: „Слънцето е духът на вселената.“ И този дух присъствува навсякъде, дори и в най-дълбоката бездна на ада.

— Какво ме чака в Ефес? — попитах направо аз.

Созипатра ме изгледа продължително. След това рече:

— Максим е там. Той те очаква. Очаква те още от деня на рождението ти.

Ецеболий се размърда:

— Уверен съм, че на Максим много му се ще да преподава на братовчеда на императора, но за негово неудоволствие Евсебий назначи мене да следя за образованието на Юлиан и аз нямам никакво намерение да оставя моя ученик да изпадне под влиянието на учител, известен като магьосник.

Созипатра отговори с леден глас:

— Ние смятаме, че Максим е нещо повече от „известен магьосник“. Вярно, той знае да призовава боговете и те се явяват пред него, но…

— Наистина ли се явяват? — Аз бях смаян.

— Актьори от театъра — измърмори Орибазий, — майсторски подготвени, игра със светлини…

Созипатра се усмихна:

— Орибазий! Не ти прилича! Какво би казал баща ти?

— Нямам понятие. В последно време ти го срещаш по-често от мене.

Созипатра се направи, че не чу думите му, и се обърна към мене:

— Максим не е измамник. Ако беше такъв, аз щях ма го изоблича още преди години. Разбира се, хората се съмняват в способностите му. Това е съвсем естествено. Никога не трябва да се вярва сляпо в каквото и да е. Но когато говори с боговете…

— Той им говори, но дали действително те му отговарят? Това е по-важно — обади се Ецеболий.

— Отговарят му. Аз самата присъствувах веднъж, когато в Ефес една група неверници проявиха съмнение, точно както ти сега.

— Да не вярва човек в Максим, не означава, че е безбожник… — Ецеболий започваше да се дразни.

Созипатра го прекъсна и продължи:

— Максим ни покани същата нощ в храма на Хеката. Храмът не се използува от години. Това е една най-обикновена сграда с бронзова статуя на богинята и нищо друго, така че той нямаше как да… подготви някакво чудо. — Тя погледна остро Орибазий. — Когато се събрахме всички, Максим се обърна към статуята и рече: „Богиньо, дай знак на тези неверници за твоята сила.“ За миг настана мълчание. След това бронзовият факел, който тя държеше в ръцете си, пламна.

— Нефт — рече Орибазий.

— Трябва да отида в Ефес — рекох аз.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих интриг
100 великих интриг

Нередко политические интриги становятся главными двигателями истории. Заговоры, покушения, провокации, аресты, казни, бунты и военные перевороты – все эти события могут составлять только часть одной, хитро спланированной, интриги, начинавшейся с короткой записки, вовремя произнесенной фразы или многозначительного молчания во время важной беседы царствующих особ и закончившейся грандиозным сломом целой эпохи.Суд над Сократом, заговор Катилины, Цезарь и Клеопатра, интриги Мессалины, мрачная слава Старца Горы, заговор Пацци, Варфоломеевская ночь, убийство Валленштейна, таинственная смерть Людвига Баварского, загадки Нюрнбергского процесса… Об этом и многом другом рассказывает очередная книга серии.

Виктор Николаевич Еремин

Биографии и Мемуары / История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
1917 год. Распад
1917 год. Распад

Фундаментальный труд российского историка О. Р. Айрапетова об участии Российской империи в Первой мировой войне является попыткой объединить анализ внешней, военной, внутренней и экономической политики Российской империи в 1914–1917 годов (до Февральской революции 1917 г.) с учетом предвоенного периода, особенности которого предопределили развитие и формы внешне– и внутриполитических конфликтов в погибшей в 1917 году стране.В четвертом, заключительном томе "1917. Распад" повествуется о взаимосвязи военных и революционных событий в России начала XX века, анализируются результаты свержения монархии и прихода к власти большевиков, повлиявшие на исход и последствия войны.

Олег Рудольфович Айрапетов

Военная документалистика и аналитика / История / Военная документалистика / Образование и наука / Документальное