Юлиан

— Но това не беше всичко. Статуята ни се усмихна. Бронзовото лице се усмихна. След това Хеката се изсмя. Никога не бях чувала такъв смях! Като че ли цялото небе ни се подиграваше, докато бягахме навън.

Созипатра се обърна към Ецеболий:

— Той няма друг избор. Животът му започва в Ефес.

На следния ден ми съобщиха, че Едезий щял да ме приеме. Заварих го на легло: брадатата му жена седеше до него. Едезий беше дребен човек. Някога е бил пълен, но сега бе изтощен от старост и болест и кожата му бе сбръчкана и увиснала. Трудно можеше човек да повярва, че този слаб старец някога е бил ученик на Ямблих и че е присъствувал, когато Ямблих чрез заклинания е призовал двама божествени младежи да се появят пред него и те действително излезли от блатото под скалата при Гадара. Но въпреки крехкото си здраве той бе бодър и ни посрещна много любезно.

— Созипатра ми каза, че имаш дарба за философия.

— Ако страстният ми интерес към философията може да се нарече дарба.

— Защо не? Страстта към познанието е дар от боговете. Тя ми съобщи също, че възнамеряваш да отидеш в Ефес.

— Само ако не мога да уча при теб.

— Късно е за това — въздъхна той. — Както виждаш, нямам добро здраве. Созипатра ми дава още четири години. Но аз се съмнявам, че ще живея и толкова. Във всеки случай Максим ще ти хареса повече. Той бе мой ученик, най-добрият ми ученик след Приск от Атина. Вярно е, че Максим предпочита нагледните доказателства на мистериите пред доводите на книгите. Но пътищата към истината са много. И както казва Созипатра, той е избран от съдбата да бъде твой учител. Просто така е предопределено.

Приск: Ясно е, че е имало заговор. Всички са замесени в него. По-късно Максим почти призна това: „Открай време знаех, че съм най-подходящият учител за Юлиан. Естествено никога не ми е минавало през ум, че той може да стане император.“ Не му е минавало през ум ли? Та нали той му внуши тази мисъл. „Виждах го просто като душа, която търси спасение, която единствено аз можех да спася.“ Максим убедил Созипатра и Едезий да го препоръчат на Юлиан, което те сторили. Наистина каква безподобна банда бяха! С изключение на Едезий никой от тях не беше философ.

Доколкото разбирам, по онова време Юлиан е бил изключително интелигентен младеж, който е можел да бъде „спечелен“ за истинската философия. В края на краищата той обичаше учението, умееше да води спор. Ако беше получил подходящо образование, можеше да стане втори Порфирий, или не бе имал нещастната съдба да се роди в императорска фамилия — втори Марк Аврелий. Но Максим го хвана пръв и се възползува от единствения му недостатък: копнежа му по смътното, непонятното, непроницаемото, копнеж, който е в основата си азиатски. Безспорно това не е гръцка черта, въпреки че и ние, гърците, днес вече сме в значителен интелектуален упадък. Знаеш ли, че поради многото чужденци, които учат в Атина, гърците вече не говорят чистия атически език, а някакъв особен неточен и груб диалект. И все пак въпреки варварството, което бавно затъмнява „фара на света“, ние, атиняните, все още се гордеем с това, че виждаме нещата в истинския им вид. Покажи ни един камък, и ние виждаме камък, не вселената. Но като мнозина други хора на нашето време горкият Юлиан искаше да вярва, че човешкият живот има много по-дълбок смисъл, отколкото има всъщност. Той страдаше от болестта на нашия век. Желанието ни да не изчезнем напълно е толкова силно, че си устройваме какви ли не магьоснически фокуси едни на други, само и само да забравим горчивата истина, която скрито съзнаваме: нашата съдба е небитието. Ако Максим не ни беше откраднал Юлиан, владиците щяха да го грабнат. Уверен съм в това. В основата си той бе заблуден християнски мистик.

Либаний: Християнски мистик! Ако Приск имаше религиозно чувство, той досега щеше да е изпитал онова съзнание за приобщаване с Бога, което не е нито „горчиво“, нито „тайно“ и което Плотин и Порфирий, Юлиан и аз достигнахме всеки по свой мистичен път. Поне ако бе поставен в Елевзинските мистерии, които се извършват на някакви си четиридесет мили от дома му в Атина, той щеше да разбере, че щом веднъж душата съществува, изобщо не може да се говори за небитие.

Колкото до Максим, аз съм съгласен с Приск. Още по онова време знаех за заговора на магьосниците да оплетат Юлиан, но тъй като ми бяха забранили да говоря с него, не можах да го предупредя. И все пак вредното влияние на онези хора не бе трайно. Той понякога прекалено вярваше на оракули и магии, но винаги разсъждаваше логично и блестящо умееше да води философски спор. Той не беше християнски мистик. И все пак беше мистик — нещо, което Приск никога няма да разбере.

Юлиан Август

За моя голяма изненада Ецеболий охотно се съгласи да отидем в Ефес. Смятах, че ще иска да ме държи далеч от Максим. Но той се оказа отстъпчив.