Юлиан

— Все пак аз съм твоят учител, одобрен от императора, и затова не можеш да учиш открито при Максим или при когото и да било другиго. Не че имам нещо против. Съвсем не. Доколкото зная, Максим, макар и отявлен реакционер, е забележителна личност. Но няма основание да се тревожим, че той вече може да ти повлияе на тази възраст. Най-сетне двама висши духовници — Евсебий и Георгий — са ти преподавали богословие. Каква по-добра основа може да получи човек? Непременно ще посетим Ефес. Ще ти хареса да поживееш там сред ретори и софисти. Мене също ще ми е приятно.

На Ецеболий се нравеше да играе ролята на Аристотел пред младия Александър. Където и да отидехме, учените желаеха да се срещнат с мене, по този начин и Ецеболий се запознаваше с тях. Той бързо-бързо им предлагаше по най-учтив начин да си „разменят“ ученици с него. Размяната означаваше те да му изпращат ученици в Константинопол, срещу което щяха да спечелят единствено евентуалното благоразположение на императорския роднина. Ецеболий направи цяло състояние по време на странствуванията ни.

В Ефес градският префект и градският съвет ни посрещнаха при портите на града в снежна буря. Всички бяха много неспокойни.

— Голяма чест е за Ефес да приеме високоблагородния Юлиан — почна префектът. — Ние сме готови да му служим, както служихме на високоблагородния Гал, който също ни почете с посещението си.

Когато спомена името на Гал, съветниците започнаха да мърморят „милостивият, добрият, мъдрият, благородният“, като че ли предварително се бяха подготвили.

— Къде е брат ми? — запитах аз.

Настъпи напрегнато мълчание. Префектът погледна разтревожено към съветниците. Те се спогледаха. Мнозина започнаха да си отърсват наметалата от снега.

— Брат ти — отговори най-сетне префектът — е в двора. В Медиоланум10. Бе извикан от императора още миналия месец. Нямаме никакви вести от него. Надяваме се, разбира се, че е за добро.

— Какво значи за добро?

— Да го направят цезар.

Нямаше нужда да питам какво значи за лошо.

След обичайната церемония ни заведоха в двореца на префекта, където щях да отседна. Ецеболий бе във възторг от мисълта, че може би ще бъде учител на природения брат на цезаря. Но аз бях разтревожен. Тревогата ми се превърна в паника, когато вечерта Орибазий ми каза, че Гал бил отведен от Ефес под стража.

— Бил ли е обвинен в нещо?

— Така е било угодно на императора. Няма никакво обвинение. Повечето хора смятат, че ще бъде умъртвен.

— Дал ли е повод за това?

Орибазий вдигна рамене:

— Ако го убият, хората ще измислят безброй много причини, поради които императорът е трябвало да го екзекутира, и ще решат, че той е постъпил правилно. Ако пък го направят цезар, те ще кажат, че винаги са знаели, че такава мъдрост и вярност ще бъдат възнаградени.

— Ако Гал умре… — Изтръпнах при тази мисъл.

— Но ти не влизаш в политическите им сметки.

— От самото ми раждане животът ми има политическо значение и аз не мога да променя това. Първо Гал, а после идва моят ред.

— Мен ми се струва, че най-малко тебе, философа от царски род, те грози такава опасност.

— Никой не може да се чувствува сигурен.

Тази нощ усетих студ, както никога преди или по-късно. Не знаех какво щях да правя без Орибазий. Първият ми и най-добър приятел, когото съм имал. Все още ми е най-добрият приятел и тук, в Персия, много ми липсва. Орибазий винаги ми е бил полезен, защото умее да научава онова, което аз нямам начин да науча, тъй като хората никога не говорят откровено пред владетелите. А Орибазий може да накара всекиго да му се довери. Това изкуство е научил от лекарската си практика. Умее да предразполага хората към откровеност.

Един ден след пристигането ни в Ефес Орибазий направи пълен доклад за живота на Гал в града.

— Боят се от него. Но му се възхищават.

— От красотата му? — запитах аз неволно. Та нали цялото си детство бях прекарал, заслепен от това красиво същество.

— Доста щедро я дарява на съпругите на местните магистрати.

— Напълно естествено.

— Считат, че е умен.

— Хитър е.

— Добре осведомен политически, крайно честолюбив…

— И все пак не го обичат, боят се от него. Защо?

— Има лош нрав, понякога проявява склонност към насилие.

— Да.

Спомних си случката в кедровата горичка при Мацелум.

— Хората се боят от него, но не знаят защо.

— Горкият Гал. — Наистина го съжалявах. — А какво говорят за мене?

— Искат да си обръснеш брадата.

— Мислех, че напоследък тя придоби приличен вид. Малко наподобява брадата на император Адриан. — Нежно погалих гъсто обрасналата си брада. Единствено цветът й не ми харесваше! Тя беше дори по-светла от русата ми коса. За да изглежда по-тъмна и по-лъскава, понякога я мажех с масло. А днес, когато косата ми започна да побелява, брадата ми потъмня и видът й напълно ме задоволява, но никому другиму не се харесва.

— Чудят се какво си намислил да правиш.

— Какво съм намислил да правя ли? Струва ми се, че всичко е съвсем ясно: да уча философия.

— Всички тук сме гърци. — Орибазий се усмихна. Той наистина имаше вид на грък. — Никога не приемаме, че нещата са такива, каквито изглеждат.