Юлиан

— Как може да се отхвърли съществуването на много богове? Еднакви ли са всички чувства? Или всяко има свои особености? И ако те бяха дадени от боговете нямаше ли всички тези особености да бъдат олицетворени от някое отделно племенно божество? Богът на евреите е един гневлив, ревнив патриарх. Женствените, хитри сирийци почитат Аполон. Случайно ли е, че германците и келтите, които са толкова войнствени и свирепи, вярват в Арес, бога на войната? Или просто всичко това е предопределено? В миналото римляните всецяло бяха погълнати с уреждането на законодателството си и управлението си; техният бог бе богът на боговете — Юпитер. Всяко божество има много имена и най-разнообразни превъплъщения, защото в небесата има толкова разнообразие, колкото и сред хората. Някои питат: „Ние ли създадохме боговете, или те ни създадоха?“ Отдавна се спори по това. Дали ние сме сън в ума на божеството, или всеки от нас сам сънува и така осъзнава собствената си същност? Въпреки че не можем да бъдем сигурни, всичките ни сетива ни подсказват съществуването на една-единствена сила, в чиято власт сме завинаги. А християните искат да наложат един-единствен, окончателен мит за нещо, което знаем, че е разнообразно и непонятно. Дори не мит, тъй като Назарянинът е съществувал, бил е жив човек, докато боговете, които ние почитаме, никога не са били човеци. Те са по-скоро качества и сили, превърнати в поетични образи за наша поука. Боготворенето на мъртвия евреин погуби цялата поезия. Християните желаят да заместят поетичните митове със съдебното дело на един равин реформатор. И от този не много обещаващ материал те се надяват да направят синтеза на всички познати до днес култове. Сега възприемат празниците ни. Превръщат местни божества в светци. Заимствуват обреди от нашите тайнства, особено от тайнствата на Митра. Жреците на Митра се наричат отци. И християните също наричат свещениците си „отци“, дори са възприели тонзурата, като се надяват да направят впечатление на новопокръстените с украшения, които им са познати от старата вяра. Започнаха да наричат Назарянина „спасител“ и „лечител“. Защо? Защото един от най-обичните ни богове е Асклепий, когото наричаме „спасител“ и „лечител“.

— Но у Митра няма нищо, което да може да се сравни с християнските тайнства — започнах аз, опитвайки се да защищавам теза, в която не вярвах. — Например с причастието, приемането на хляба и виното. Христос е казал: „Яжте, това е моето тяло, пийте, това е моята кръв.“

Максим се усмихна.

— Няма да разкрия някаква тайна на Митра, ако ти кажа, че ние също приемаме символично ядене, като припомняме думите на персийския пророк Заратустра, който казал на тези, които почитат единния бог и Митра: „Който не вкуси от тялото ми и не пие от кръвта ми, та да стане едно с мене и аз едно с него, няма да познае спасението.“ Това е било казано шест века преди раждането на Назарянина.

Бях смаян.

— Заратустра е бил човек…

— Бил е пророк. Бил е убит в храма от враговете си. Умирайки, той казал: „Нека Бог ви прости, както и аз ви прощавам.“ Не, няма нищо свято, което галилеяните да не са откраднали. Главната задача на безбройните им събори е да осмислят всичките си заемки. Не завиждам на положението им.

— Четох Порфирий… — започнах аз.

— Тогава знаеш как си противоречат християните.

— А какво да кажем за противоречията в елинската религия?

— Естествено е да има противоречия в стари митове. Но пък и ние не ги вземаме никога буквално. Те са просто загадъчни послания на боговете, които на свой ред са различни превъплъщения на единния бог. Трябва да умеем да ги тълкуваме. Понякога успяваме, понякога не. Християните вярват дословно всичко в книгата за Назарянина, която е написана много години след смъртта му. Но дори и тази книга дотолкова ги затруднява, че те трябва непрекъснато да изменят тълкуванията си. Например никъде не пише, че Исус е бил бог…

— Освен в Йоан. — Приведох цитата: — „И словото стана плът и живя сред нас.“ — Ненапразно пет години бях четец в църквата.

— Това може да се тълкува различно. Какво точно се подразбира под „слово“? Действително ли, както те твърдят, че Светият дух е същевременно и Бог-син, и Бог-отец? Това отново ни връща към неблагочестивата троица, която те наричат „истина“, която на свой ред ни напомня, че благородният Юлиан желае да познае истината.

— Точно това желая.

Обзет бях от странно чувство. Пещерата бе изпълнена с дима на факлите. Всички предмети изглеждаха неясни и недействителни. Нямаше да се изненадам, ако стената внезапно се отвореше и слънцето блеснеше над нас. Но този ден Максим не направи никакви магии. Държеше се като обикновен човек.

— Никой никому не може да посочи истината. Истината е наоколо ни, но всеки трябва да достигне до нея по собствен път. Платон е част от истината; Омир също; също и разказът за юдейския бог, ако се пренебрегнат дръзките му претенции. Истина има там, където човекът е зърнал божественото. Чудото може да пробуди човека. Поезията също може. Самите богове могат по свое желание неочаквано да ни отворят очите.