Юлиан

— Моите очи затворени ли са?

— Да, затворени са.

— Но зная към какво се стремя.

— Да, обаче пред тебе има стена, подобна на огледалото, през което се опита да минеш.

Погледнах го внимателно.

— Максим, покажи ми врата, не огледало.

Той мълча дълго време. Когато най-сетне проговори, не ме гледаше. Втренчил бе поглед в лицето на Кибела.

— Ти си християнин.

— Никакъв не съм.

— Но трябва да си християнин, защото такава е вярата на семейството ти.

— Трябва само да се правя на християнин. Нищо повече.

— Не се ли боиш да бъдеш лицемер?

— Боя се повече да не зная истината.

— Готов ли си да бъдеш посветен в тайнствата на Митра?

— Това ли е пътят?

— Един от пътищата. Ако желаеш да се опиташ, мога да те заведа до вратата. Но отвъд трябва да преминеш сам. Отвъд вратата вече не мога да ти помогна.

— А след като премина?

— Ще знаеш какво значи да умреш и наново да се родиш.

— В такъв случай ти ще бъдеш моят учител, Максим. И моят водач.

— Разбира се, че ще бъда. — Той се усмихна. — Такава е съдбата ни. Спомняш ли си какво ти казах? Нямаме избор, нито ти, нито аз. Съдбата се е намесила. Заедно ще вървим към края на трагедията.

— Трагедия ли?

— Човешкият живот е трагедия: завършва с болки и смърт.

— А след болките? След смъртта?

— Когато прекрачиш прага на Митра, ще познаеш какво е да бъдеш отвъд трагедията, отвъд човешкото, какво значи да се слееш с божеството.

Приск: Интересно е да се наблюдава как действува Максим. Действително беше умен. Мислех, че при първата им среща той ще направи някой и друг фокус — например да накара статуята на Кибела да танцува или нещо подобно. Обаче той не постъпил така. Умело се нахвърля върху християнството и след това предлага на Юлиан митраизма, култ, който не може да не се понрави на нашия герой. Митра винаги е бил любимо божество на нашите императори и до днес популярен сред войниците. Освен това Максим е знаел, че ако той сам посвети Юлиан в тайнствата, по-късно ще може да упражнява влияние върху него.

Изобщо не се съмнявам, че в онзи период на живота си Юлиан лесно е можел да бъде откъснат от християнството и завладян от кой да е от мистичните култове. Той с нетърпение чакаше да скъса с черквата. И все пак е трудно да се разбере истинската причина, защото у него имаше същата склонност към магии и суеверия, както у християните. Наистина боготворението на мощи не му се нравеше, но по-късно той започна да вижда изява на единния Бог в много по-странни неща. Ако Юлиан беше такъв, за какъвто се смяташе — философ и последовател на Платоновата школа, — бихме могли да разберем защо му бяха противни християнските нелепости. Щеше да бъде като тебе и мене. Но в крайна сметка Юлиан бе преследван от мисълта за лично безсмъртие, натрапчива мисъл, която срещаме и у християните, и у вярващите в старите мистични култове.

Въпреки всичко, което Юлиан написа на тази тема, никога не можах да разбера точно защо той се отвърна от вярата на семейството си. В края на краищата християнството му предлагаше всичко, от което той се нуждаеше. Ако е искал символично да вкуси от тялото на едно божество, защо не остана при християните — да вкуси от хляба им и пие виното им, вместо да търси хляба и виното на Митра? Какво липсва в християнството? Те хитро са възприели всички страни от култовете на Митра, Деметра и Дионис и са ги включили в собствените си тайнства. Съвременното християнство е една енциклопедия от традиционни суеверия.

Предполагам, че причината за Юлиановото отричане от християнството се крие в семейството му. Констанций беше ревностен християнин и се увличаше от богословски спорове. Юлиан имаше пълно основание да мрази Констанций. Затова намрази и християнството. Това гледище, разбира се, опростява нещата, но аз винаги съм бил склонен да приемам очевидната причина на всичко, което става, тъй като обикновено тя се оказва вярната, макар че всъщност никога човек не може да стигне до дъното на толкова непонятно нещо, каквото е характерът на човека; наистина това е загадка.