— Но аз не казах нищо.
— Ти цитираше от книгата на евреите — Изход: „Не бива да хулиш боговете.“
— Но аз не казах нищо.
— Мислеше за това.
— Можеш ли да четеш мислите ми?
— Когато боговете ми дадат тази сила.
— Тогава погледни ме внимателно и ми кажи: християнин ли съм?
— Не мога да говоря вместо тебе, нито да ти кажа какво виждам.
— Вярвам, че съществува един първосъздател, една абсолютна сила…
— Онова божество, което е говорило на Мойсей?
— Така са ме учили.
— И все пак това божество не е било абсолютно. То е сътворило земята и небесата, хората и зверовете. Но според Мойсей то не е създало мрака, нито материята, тъй като светът е бил създаден преди него и е бил невидим и безформен. То просто е оформило това, което вече е съществувало. Дали човек не предпочита Платоновия бог, който е сътворил вселената като живо същество, притежаващо душа и ум?
— Платон казва това в „Тимей“ — обадих се аз неволно.
— Освен това има несъответствие между книгата на евреите и книгата на Назарянина. Счита се, че богът в първата книга е същият бог, за когото се говори във втората. А във втората той е баща на Назарянина…
— По божие благоволение. Те са от подобна плът, но не от една и съща.
Максим се изсмя.
— Добре си го научил, млади арианино.
— Арианин съм, защото не мога да повярвам, че Бог е просто един човек, екзекутиран за измяна. Исус е бил пророк, син божи по някакъв тайнствен начин — да, но не единният бог.
— Дори не неговият заместник въпреки изключителните усилия на Павел от Тарс, който се опита да докаже, че племенният бог на евреите е единният вселенски бог, независимо от това, че всяка дума на Павел противоречи на юдейското свето писание. В посланието си към римляните и галатяните Павел обявява, че богът на Мойсей е не само бог на евреите, но и на всички народи. И все пак книгата на евреите отрича това на сто места. Техният бог казва на Мойсей: „Израел е синът ми, първородният ми син.“ Ако наистина този еврейски бог бе, както твърди Павел, „единният бог“, защо тогава той е запазил само за един незначителен народ миропомазването, пророците и законите? Защо е оставил останалата част от човечеството да живее в мрак хиляди години, служейки на лъжливи богове? Евреите приемат, че той е „ревнив“ бог. Но не е ли странно абсолютният бог да бъде ревнив? Кого ще ревнува? Той е също и жесток, защото невинните деца е трябвало да изкупят греховете на бащите си. Не е ли по-убедителен създателят, описан от Омир и Платон? Не е ли по-убедителна вярата в съществуването на едно същество, което изцяло обгръща живота, което е самият живот, и че от този основен извор произлизат и богове, и демони, и хора? Или ще цитирам прочутия Орфически оракул, когото и галилеяните започват да си присвояват: „Зевс, Хадес, Хелиос — три божества в едно божествено цяло.“
— Мнозина произхождат от единния бог… — започнах аз, но когато говориш с Максим, няма нужда да завършваш изречението. Той предварително долавя мисълта ти.