Юлиан

Понякога изглеждаше, като че ли Гал и Констанция нарочно бяха изучавали живота на някогашни изверги, за да могат да повторят ужасните им дела. Нерон имал обичай да обикаля нощем из улиците на Рим, придружен от шайка побойници, като се представял за обикновен разгулен младеж; Гал вършеше същото. Калигула имал обичай да запитва хората какво мислят за императора и ако отговорът бил неласкав, ги убивал на място; Гал правеше същото или поне се опитваше да го прави. За негово нещастие Антиохия — за разлика от Рим през ранната епоха — има най-доброто улично осветление на света. У нас нощем е светло като по пладне, така че хората почти винаги познаваха Гал. По тази причина преторианският префект на Изтока, Таласий, успя да го убеди, че не само е неподходящо за един цезар да броди нощем из улиците, но е също така и опасно. Гал се отказа от своите скитания.

През третата година от властвуването на Гал в Сирия настъпи глад. Когато и в Антиохия започна да се чувствува недостиг от храни, Гал се опита да замрази цените, така че всеки да може да си купи жито. От време на време дори и мъдри владетели правят тази грешка. Подобни мерки никога не дават резултат и обикновено се постига точно обратното на това, което се цели. Или житото изчезва от пазара, или пък се изкупува от спекуланти, които го препродават с огромни печалби, и така оскъдицата става още по-голяма. Хората просто са такива и нищо не може да ги поправи. Сенатът в Антиохия може да има много недостатъци, но членовете му са поне добри търговци и разбират изискванията на пазара, тъй като живеят от него. Те предупредиха Гал за опасностите от една такава политика. Той им заповяда да се подчинят. Понеже съпротивата им продължи, той изпрати собствената си стража в сената, арестува най-видните сенатори и ги осъди на смърт.

Антиохия с основание е благодарна както на Таласий, така и на Небридий, комита на Изтока. Тези доблестни мъже заявиха на Гал, че ако присъдите бъдат изпълнени, те ще се обърнат към императора и ще искат Гал да бъде отстранен. Това беше голяма смелост от тяхна страна и за изненада на всички те се наложиха. Гал освободи сенаторите и с това въпросът се изчерпа. Антиохия въздъхна с облекчение, когато научи, че в лицето на Таласий има свой защитник. Но няколко месеца след това Таласий умря от треска. Естествено мълвеше се, че бил отровен; но аз зная, че умря от треска, тъй като същият лекар лекуваше и мене. Но нямам намерение да пиша историята на Гал, която е позната на всички.

Юлиан Август

След посещението на Еций вече срещах Максим тайно. В такива случаи избирах измежду стражите онези, които бяха братя митраисти. Мисля, че през трите години, които прекарах с Орибазий в Пергам, нито един от тях не ме е издал. Реших обаче да се сприятеля и с владиката на града. Участвувах заедно с него във всяко празненство на галилеяните. Мразех се заради тези преструвки, но нямах друг избор.

През тези години бях свободен да пътувам, където си искам из Изтока. Дори можех да посетя Константинопол, макар че от канцеларията на двореца тактично ми загатнаха да не отивам там, тъй като столицата тогава беше без император — Констанций живееше в Медиоланум — и всяко мое посещение би могло да се изтълкува като… Отлично разбрах намека и не стъпих в града.

Не ми разрешиха обаче да отида в Атина. Не зная защо. Гал на няколко пъти ме покани да го посетя в Антиохия, но винаги успявах да отклоня поканата. Мисля, че той посрещаше с облекчение моите откази да отида да живея при него, но много добросъвестно изпълняваше ролята си на по-голям брат и настойник, да не кажа владетел. Всяка седмица ми пишеше, за да се осведоми за духовното ми здраве. Казваше, че горещо желае да бъда благочестив и добър човек като него. Мисля, че беше съвсем искрен в наставленията си. Мнозина правят тази грешка. Просто не познаваме себе си, не виждаме недостатъците си — обичайно заслепление, което, общо взето, е за предпочитане пред това да не виждаш у себе си никакви добродетели.