Юлиан

Бях крайно благодарен на владиката. Бях доволен също така, че усилията ми да се представя като благочестив галилеянин се оказаха напълно успешни.

След това Гал държа изискана реч пред първенците на града, които така бяха очаровани от него, че явно недоумяваха как може този обаятелен човек да си е спечелил славата на жесток и лекомислен деспот. Гал можеше да омае всекиго, дори и мене.

Същата вечер в двореца на префекта дадоха банкет в негова чест. Държа се доста добре; забелязах обаче, че не разрежда виното си с вода, вследствие на което към края на вечерята беше пиян. Все пак той запази достойния си вид и само леко забавеният му говор издаваше състоянието му. Въпреки че седях до него по време на вечерята, той ни веднъж не се обърна към мен; през цялото време се стараеше да спечели и възхищението на градския префект. Това ме правеше нещастен — чудех се с какво съм го засегнал. Орибазий, който седеше с по-нисшите придворни отсреща, в другия край на залата, ми намигна насърчително. Но това не ми вдъхна смелост.

Когато вечерята завърши, Гал внезапно се обърна към мене и ми рече:

— Ела с мен.

Тръгнах след него. Той премина през кланящите се придворни и влезе в спалнята си, където го чакаха двама евнуси. Никога преди не бях виждал церемониала в спалнята на цезаря и зяпнал от изненада, гледах как евнусите, шепнейки церемониални поздрави, събличаха Гал, както се бе излегнал на креслото от слонова кост, без изобщо да ги забелязва. Той нямаше чувство на срам или скромност. Когато го съблякоха напълно, той им даде знак да се оттеглят и им заповяда да ни донесат вино. След като ни поднесоха виното, той ме заговори или по-скоро почна да говори пред мен. В светлината на лампата лицето му беше червено от изпитото вино и русите кичури, които падаха върху челото му, изглеждаха бели. Макар и красивото му тяло да беше все още запазено, забелязах, че почва да пуска корем.

— Констанция иска да се запознаете. Често говори за тебе. Но естествено тя не можеше да дойде тук. Един от нас трябва винаги да бъде в Антиохия. Там е пълно с шпиони, предатели. Няма нито един честен човек. Даваш ли си сметка за това? Нито един! Не може да се довериш никому, дори на онези, които са от собствената ти плът и кръв.

Опитах се да изразя верността си към него, но Гал не ми обърна внимание.

— Всички са лоши и грешни. Рано открих това. Родени са в грях, живеят в грях, умират в грях. Единствено Бог може да ни спаси. — Гал прекръсти голата си гръд. — Но е чудесно да бъдеш цезар в един зъл свят. Оттук — той направи знак, за да покаже височината — ги виждаш всички. Можеш да видиш картите им. Но те не виждат твоите. Понякога нощем се разхождам преоблечен по улиците. Наблюдавам ги и знам, че мога да им сторя каквото пожелая и никой не смее да ме докосне. Ако искам да изнасиля жена или да убия мъж в някоя малка уличка, мога да го сторя. И понякога го сторвам. — Той се намръщи. — Зная, че е лошо. Опитвам се да не го правя. И все пак, когато го извършвам, чувствувам, че някаква по-висша сила действува чрез мене. Божие творение съм. Колкото и да съм недостоен, от него съм създаден и към него ще се върна. Такъв съм, какъвто той е искал да бъда. Затова съм добър.

Трябва да призная, че бях смаян от преценката, която той сам си даде. Лицето ми обаче изразяваше само почит и внимание.

— Строя църкви. Установявам монашески ордени, изкоренявам всяка ерес, където и да се появи. Аз съм войнствуващ радетел на доброто. И трябва да бъда. Затова съм роден. Едва мога да повярвам, че си ми брат…

Мисълта му скачаше от едно на друго, без да направи пауза. Сега за пръв път ме погледна. В светлината на лампите прекрасните, му сини очи бяха налети с кръв.

— Природен брат, Гал — рекох аз.

— Няма значение. Важното е, че в жилите ни тече същата кръв. Ето кое ме свързва с Констанций. И с тебе. Ние сме избрани от Бога да служим на църквата тук, на земята.

В този миг в спалнята се вмъкна едно изключително красиво момиче. Понеже Гал не й обърна никакво внимание, и аз се престорих, че не съм я забелязал. Той продължи да говори и да пие, докато тя го галеше пред мене. Струва ми се, че никога в живота си не съм се чувствувал по-смутен. Опитах се да не гледам. Зяпах по тавана, разглеждах пода. Но очите ми непрестанно се връщаха към брат ми, излегнат на лежанката, неподвижен, докато момичето го обслужваше и изключително умело и деликатно.

— Констанций ще направи каквото поискам. Ето какво значи една кръв. Той също така ще помогне на сестра си, жена ми. Тя е най-важната жена в този свят. Съвършена жена, велика владетелка. Дано се ожениш добре. Би могъл. Констанций има друга сестра, Елена. Много по-възрастна от теб, но това няма значение, когато се касае да се ожениш за жена от нашата кръв. Може би ще те ожени за нея. Може би дори ще те направи цезар като мен. Ще ти бъде ли приятно? — Едва успях да доловя въпроса му, както бях захласнат да гледам какво прави момичето. Орибазий казва, че съм прекалено свенлив. Трябва да е прав. Спомням си, че се бях изпотил от напрежение, докато гледах Гал и момичето.