Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Апорат се усмихна потайно. Той щеше да се погрижи за своите души и благословии — и за проклятията си, а принц Лефкин скоро щеше да захленчи.

Вече беше влязъл в кабината със съобщителни устройства. Помощникът му вървеше пред него и двамата дежурни офицери не бяха предприели нищо, за да му попречат. Главният жрец имаше правото да влиза свободно навсякъде из кораба.

— Затворете вратата — нареди Апорат и погледна хронометъра. До дванадесет оставаха пет минути. Беше разчел добре времето.

С бързи опитни движения премести малките лостове, които включваха всички канали, така че гласът и образът му достигаха до всяка част на дългия над три километра кораб.

— Войници на кралския флагмански кораб „Виенис“, слушайте! Говори главният жрец на кораба! — Знаеше, че звукът от гласа му отеква от кърмовия атомен ад в самия край на кораба до навигационните пултове в носовата част. — Вашият кораб — викна Апорат — се готви да извърши светотатство. Без да го знаете, той върши нещо, което ще обрече душата на всеки от вас на вечен космически мраз! Слушайте! Вашият командир възнамерява да отведе този кораб до Фондацията и там да бомбардира източника на всяка благодат, за да го подчини на грешната си воля. И тъй като такова е неговото намерение, аз в името на Галактичния дух го отстранявам от командването, защото не може да има командване там, откъдето се е оттеглила благословията на Галактичния дух. Дори божественият крал не може да задържи трона си без съгласието на духа. — Докато помощникът му слушаше в благоговение, а двамата офицери с нарастващ страх, гласът му придоби по-дълбок тон. — И тъй като този кораб се отправя да изпълнява дело на дявола, от него е отнета благословията на Духа. — Той вдигна тържествено ръка и пред хилядите телевизори из кораба войниците се свиха разтреперани, когато внушителният образ на техния жрец заговори отново. — В името на Космическия дух, на неговия пророк Хари Селдън и на неговите тълкуватели, светите мъже на Фондацията, аз проклинам този кораб. Нека телевизорите на кораба, които са очите му, да ослепеят. Нека изпълнителните механизми, които са ръцете му, да се парализират. Нека атомните реактори, които са юмруците му, да заглъхнат. Нека двигателите му, които са сърцето му, да престанат да пулсират. Нека съобщителните връзки, които са гласът му, да онемеят. Нека вентилацията му, която е неговият дъх, да секне. Нека светлините му, които са неговата душа, да помръкнат. В името на Галактичния дух проклинам този кораб по този начин.

И при последната му дума, точно в дванадесет часа, една ръка, отдалечена на светлинни години в храма Арголид, включи ултракъсовълновото реле, което със светкавичната скорост на ултракъсите вълни включи друго реле на флагманския кораб „Виенис“.

И корабът умря!

Защото главната характеристика на научната религия е, че тя наистина действа и че проклятия като тези на Апорат са действително смъртоносни.

Апорат видя мракът да нахлува в кораба и чу как внезапно спря далечното тихо бръмчене на хиператомните двигатели. Обзе го чувство на тържествуване и от джоба на дългата си роба той извади фенерче „атомо“ със собствен източник на енергия, което изпълни помещението с перлена светлина.

Погледна надолу към двамата войници, които, макар да бяха храбри мъже, се гърчеха на колене, обхванати от непреодолим смъртен страх.

— Спасете душите ни, Ваше светейшество. Ние сме бедни хора, не знаем нищо за престъпленията на нашите командири — изхленчи единият от тях.

— Последвайте ме — изрече сурово Апорат. — Душите ви още не са загубени.

Корабът представляваше бъркотия от мрак, сред който страхът беше толкова плътен и осезаем, че едва ли не се усещаше като отвратителна миризма. Войниците се трупаха близо до местата, през които минаваше Апорат с неговия кръг светлина, стремяха се да докоснат ръба на робата му, молеха за най-дребно снизхождение. И винаги следваше същият отговор:

— Следвайте ме!

Намери принц Лефкин да търси опипом път през офицерските помещения, като ругаеше на висок глас и искаше светлина. Адмиралът се взря в главния жрец с омраза в погледа.

— Ето те и теб! — Лефкин бе наследил сините очи от майка си, но нещо в извивката на носа и кривогледството го бележеха като син на Виенис. — Какво означава това твое предателство? Върни енергията на кораба. Тук аз съм командир.

— Вече не — заяви мрачно Апорат. Лефкин се огледа, обезумял от ярост.

— Хванете този човек. Арестувайте го или ще изхвърля гол в Космоса всеки, до когото е достигнал гласът ми. — Той помълча и после изкрещя: — Заповядва ви вашият адмирал. Арестувайте го! — След това загуби напълно самообладание. — Нима позволявате да ви мами този клоун, този палячо? Нима треперите в ужас пред религия, съставена от облаци и лунни лъчи? Този човек е шарлатанин, а Галактичния дух, за който говори, е измама на въображението, предназначена да…

Апорат го прекъсна гневно:

— Хванете богохулника. Като го слушате, душите ви се излагат на опасност.

И незабавно благородният адмирал бе съборен от сграбчилите го ръце на десетина войници.