— Аз съм Хари Селдън! — заяви образът. Гласът беше старчески и тих. В помещението настъпи пълна тишина и Хари Селдън продължи с разговорен тон: — Тук съм за втори път. Разбира се, не зная дали някой от вас е бил първия път. Всъщност не мога по никакъв начин чрез сетивата си да разбера дали тук въобще има някой, но това не е от значение. Ако втората криза е била преодоляна напълно, вие трябва да сте тук; няма друга възможност. Ако не сте, значи втората криза се е оказала прекалено голяма за вас. — Той се усмихна чаровно. — Но аз се съмнявам в
Според нашите изчисления сега сте стигнали до господство над варварските кралства в непосредствена близост до Фондацията. Както при първата криза ги възпряхте, като използвахте равновесие на силите, така при втората сте постигнали превъзходство чрез духовната власт срещу светската.
Но тук би трябвало да ви предупредя срещу прекалената самоувереност. Не е в намеренията ми при тези записи да правя предсказания, но няма нищо лошо, ако ви обърна внимание, че онова, което сега сте постигнали, е само ново равновесие, макар то да е такова, при което вашето положение да е значително по-добро. Духовната власт е достатъчна, за да отблъсне нападенията на светската, но не и за да напада на свой ред. Поради неизменното нарастване на противодействащата сила, известна като регионализъм или национализъм, духовната власт не може да надделее. Сигурен съм, че не ви казвам нищо ново.
Между другото, трябва да ме извините, че ви говоря така неопределено. Термините, които използвам, в най-добрия случай са само приблизително точни, но никой от вас не е квалифициран да разбере истинската символика на психоисторията, така че трябва да се задоволя с най-доброто, което мога да направя.
Сега Фондацията е само в началото на пътя, който води до новата империя. По работна сила и ресурси съседните кралства са все още поразително мощни в сравнение с вас. Извън тях е обширната заплетена джунгла на варваризма, проснала се до крайните предели на Галактиката. В това пространство все още се намират останки от Галактичната империя — и те, макар да са отслабени и да се разпадат, все още са несравнимо по-силни.
В този миг Хари Селдън вдигна книгата си и я отвори. Лицето му прие тържествено изражение.
— И никога не забравяйте, че преди осемдесет години бе основана и друга Фондация; Фондация в противоположния край на Галактиката, в Звезден край. Винаги ще трябва да се съобразявате с нея. Джентълмени, пред вас са деветстотин и двадесет години от плана. Проблемът е ваш! Заемете се с него!
Той сведе поглед към книгата и изчезна, а светлините блеснаха силно. Сред последвалата глъчка Лий се наведе на ухото на Хардин.
— Той не каза кога ще се появи отново.
— Зная — отвърна Хардин, — но съм уверен, че няма да се върне, преди ние двамата да сме безопасно и удобно настанени в гроба!
IV част
Търговците
1
ТЪРГОВЦИ
— … и търговците непрекъснато изпреварвали политическата хегемония на Фондацията, простирали слабите си ръце през огромните разстояния на Периферията. Месеци или години можели да минат между поредните им кацания на Терминус; корабите им често представлявали развалини, скърпени как да е със саморъчно ремонтирани части и импровизации; не били от най-честите; храбростта им…С всичко това те изградили империя, по-трайна от религиозния деспотизъм на Четирите кралства…
Безкрайни легенди се разправят за тези солидни, самотни хора, които полусериозно, полу на шега били възприели за мото част от една епиграма на Салвор Хардин: „Никога не позволявай на моралните ти задръжки да те спрат да направиш онова, което е справедливо!“ Сега е трудно да се каже кои легенди са действителност и кои са апокрифни. Вероятно няма нито една, която да не е претърпяла някои преувеличения…