Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Лимар Понйетс беше целият потънал в пяна, когато на неговия приемник се получи съобщението — а това доказва, че старата досадна поговорка за телесъобщенията и ваната е вярна дори в тъмното сурово пространство на галактичната Периферия.

За щастие онази част на независимия търговски кораб, която не е предназначена за различни стоки, е изключително уютна. Дотолкова, че душът с топла вода се намира в кабинка с размери шейсет сантиметра на метър и двадесет и е отдалечена само на три метра от пултовете за управление. Понйетс чу съвсем ясно отсеченото тракане на приемателя.

От него капеха ругатни и пяна, когато излезе, за да регулира гласовата връзка. Три часа по-късно до неговия кораб застана друг търговски съд и през въздушния шланг между двата влезе захилен младеж.

Понйетс побутна шумно напред най-доброто си кресло и се настани във въртящата се пилотска седалка.

— Какви ги вършиш, Горм? — попита той мрачно. — Нима ме гониш по целия път от Фондацията?

Лес Горм извади една цигара и поклати решително глава.

— Аз ли? В никакъв случай. Аз просто съм глупакът, който случайно кацна на Глиптал IV в деня, след като се бе получила пощата. Затова ме изпратиха да те гоня ей с тая дяволия.

Малката блестяща сфера бе предадена от ръка в ръка и Горм добави:

— Поверително е. Свръхсекретно. Не може да се довери на субетера и разни подобни. Поне така разбрах. Но е сигурно, че е лична капсула и само ти можеш да я отвориш.

Понйетс огледа капсулата с отвращение.

— Виждам. Не помня някога някоя от тях да е съдържала добри новини.

Капсулата се отвори в ръката му и тънката прозрачна лента полека се разви. Очите му бързо проследиха съобщението, защото, докато се появи краят на лентата, началото й вече беше станало кафяво и сбръчкано. След минута лентата почерня и се разпадна на съставните си молекули.

— О, Галактика! — изръмжа глухо Понйетс.

— Мога ли да помогна с нещо? — тихо попита Лес Горм. — Или е твърде секретно?

— Тъй като си в гилдията, може да ти се каже. Трябва да отида на Аскон.

— На онова място? Как така?

— Арестували са един търговец. Но не го разправяй. Внезапно върху лицето на Горм се появи гневно изражение.

— Арестували! Това е нарушение на конвенцията.

— Нарушение е и намесата в местната политика.

— Охо! Значи затова! — Горм се замисли. — Кой е търговецът? Познавам ли го?

— Не — отвърна рязко Понйетс, а Горм разбра намека и не зададе повече въпроси.

Понйетс беше станал и се взираше мрачно в екрана. Промърмори няколко ругатни по адрес на онази част от мъгливите форми, която беше тялото на Галактиката, после каза високо:

— Отвратителна бъркотия! Далеч съм от изпълнение на квотата си.

На Горм му просветна в главата.

— Ей, приятел, Аскон е закрита област.

— Точно така. На Аскон не можеш да продадеш дори джобно ножче. Те не желаят да купуват никакви атомни устройства. С моята квота, която вече издъхва, да се отиде там е истинско самоубийство.

— Не можеш ли да се измъкнеш?

— Познавам човека, за когото става въпрос — поклати разсеяно глава Понйетс. — Не мога да изоставя приятел. Е, какво пък? Аз съм в ръцете на Галактичния дух и се отправям весело натам, накъдето той посочи.

— Какво? — възкликна Горм озадачен. Понйетс го изгледа и се изсмя.

— Забравих. Ти никога не си чел „Книгата на духа“, нали?

— Не съм дори чувал за нея — отвърна рязко Горм.

— Е, щеше да си чувал, ако имаше религиозно образование.

— Религиозно образование ли? За жрец? — Горм беше поразен.

— Опасявам се, че е така. Това е моят тъмен срам и тайна. Само че се оказах прекалено костелив за светите отци. Изключиха ме по причини, достатъчни да ме приемат за светско обучение във Фондацията. Е, слушай, ще трябва да тръгвам. Как е квотата ти тази години?

Горм смачка цигарата и оправи шапката си.

— Сега карам последния товар. Ще се справя.

— Щастлив човек — изрече мрачно Понйетс и дълги минути след като Лес Горм си бе отишъл, седя неподвижно замечтан.

И така, Ескел Горов беше на Аскон, и то в затвора.

Лошо! Всъщност беше значително по-лошо, отколкото може би изглеждаше. Едно бе да разправяш на любопитния младеж размита версия на случая, за да се отървеш от него и да го изпратиш да си гледа работата. Съвсем друго беше да се изправиш пред истината.

Защото Лимар Понйетс бе от малкото хора, които знаеха, че майстор-търговецът Ескел Горов въобще не беше търговец, а нещо съвсем друго — агент на Фондацията!

2

Изминаха две седмици! Две седмици бяха изгубени!

Една седмица, за да стигне до Аскон, в далечните граници на чието пространство се строяваха все повече зорки бойни кораби, за да го пресрещнат. Каквато и да беше системата им за засичане, тя действаше, и при това добре.

Заобикаляха го бавно, без сигнали, невъзмутимо запазвайки едно и също разстояние помежду си, и грубо го насочваха към централното слънце на Аскон.