Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Хардин се обърна в креслото с лице към войниците и се усмихна. Един от тях насочи към него атомния си бластер и след това го сведе. Другите дори не помръднаха. Салвор Хардин, кмет на Терминус, заобиколен от меката светлина на ореола, усмихващ се толкова уверено и пред когото се разпадна цялата мощ на Анакреон, беше прекалено голям за тях въпреки заповедите на крещящия маниак зад него.

Виенис изкрещя някакво проклятие и се хвърля към най-близкия войник. Издърпа от ръцете му атомния бластер, насочи го към Хардин, който не помръдна, натисна спусъка и го задържа.

Бледият непрекъснат лъч удари в силовото поле, което обграждаше кмета на Терминус, и безобидно бе всмукан и неутрализиран. Виенис натисна по-силно спусъка и се изсмя налудничаво.

Хардин продължаваше да се усмихва, а силовото му поле засия малко по-ярко, когато погълна енергията на атомния взрив. В своя ъгъл Леополд закри очи и простена.

С вик на отчаяние Виенис смени целта си и отново стреля — стовари се на пода с взривена, изчезнала глава.

Хардин потръпна при тази гледка и измърмори:

— Човек на „прякото действие“ до края. Последното убежище!

9

Криптата на времето беше пълна, препълнена — многото повече хора от наличните кресла се бяха наредили в три редици в задната част на помещението.

Салвор Хардин сравни сегашната голяма група с няколкото души, които присъстваха при първата поява на Хари Селдън преди тридесет години. Тогава бяха само шестима: петимата стари енциклопедисти — сега всичките починали — той, младият кмет фигурант. Точно този ден той с помощта на Йохан Лий бе премахнал клеймото на „фигурантството“ от своя пост.

Сега беше съвсем различно; различно във всяко отношение. Всички членове на Градския съвет очакваха появата на Селдън. Хардин все още беше кмет, но вече разполагаше с голяма власт; а след пълното поражение на Анакреон беше и много популярен. Когато се бе върнал от Анакреон с новината за смъртта на Виенис и с новия договор, подписан от треперещия Леополд, беше посрещнат с бурен единодушен вот на доверие. След като скоро го последваха подобни договори, подписани с всяко от другите три кралства — договори, даващи на Фондацията такива права, че завинаги да се предотвратят всякакви опити за нападение, подобно на нападението на Анакреон — по всички улици на град Терминус се състояха факелни шествия. Дори името на Хари Селдън не се славословеше на по-висок глас.

Устните на Хардин трепнаха. Подобна беше популярността му и след първата криза.

В отсрещната част на помещението Сеф Сермак и Люис Борт разговаряха оживено, сякаш последните събития въобще не ги бяха засегнали. Те се бяха присъединили към единодушното одобрение; произнесоха речи, в които публично признаха грешката си, любезно се извиниха за използваните изрази в предишните прения, деликатно се оправдаха, като заявиха, че само са следвали повелите на своите убеждения и съвест — и веднага подеха нова акционистка кампания.

Йохан Лий докосна ръкава на Хардин и посочи многозначително часовника си.

Хардин вдигна поглед.

— Здравей, Лий. Още ли си кисел? Сега какво не е наред?

— Той трябва да се появи след пет минути, нали?

— Така предполагам. Миналия път появата му беше по пладне.

— А ако не се появи?

— Нима през целия си живот ще ме тормозиш с твоите тревоги? Ако не се появи, няма да го видим.

Лий се намръщи и бавно поклати глава.

— Ако тази работа се провали, ще изпаднем в друга бъркотия. Без подкрепата на Селдън за стореното от нас Сермак ще бъде свободен да започне всичко отначало. Той иска пряка анексия на четирите кралства и незабавна експанзия на Фондацията — ако е необходимо, и със сила.

— Зная. Огнегълтачът трябва да гълта огън дори ако се наложи сам да го наклажда. А ти, Лий, трябва да се тревожиш дори и ако се наложи да се убиеш, за да намериш за какво да се тревожиш.

Лий се накани да му отговори, но точно в този миг светлините пожълтяха, потъмняха и дъхът му секна. Вдигна ръка, за да посочи към стъклената кабина, която доминираше над половината помещение, и след това се отпусна с шумна въздишка в едно от креслата.

Самият Хардин се поизправи при появата на образа, който сега изпълваше кабината — човек в инвалидна количка? Единствен той от всички присъстващи можеше да си спомни деня преди десетилетия, когато този образ се бе появил за първи път. Тогава Хардин беше млад, а Селдън стар. От онова време образът не бе остарял с нито един ден, но кметът беше вече стар човек.