Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Вярно е. А пък и този Малоу е способен човек. Ами ако не се поддава лесно на измама?

— Това е риск, който трябва да се поеме. Ако наистина има предателство, в него са замесени способните хора. Ако не, нуждаем се от способен човек, който да разкрие истината. Освен това Малоу ще бъде пазен. Твоята чаша е празна.

— Не, благодаря. Пих достатъчно.

Сът напълни своята и търпеливо зачака събеседникът му да излезе от неспокойния си унес. Каквито и мисли да го гнетяха не го доведоха до някакво решение, защото духовният сановник заговори внезапно, почти експлозивно.

— Сът, какво е твоето мнение?

— Ще ти кажа, Манлио. — Тънките му устни се разтвориха. — Ние сме насред Селдънова криза.

Манлио втренчи за известно време поглед в него, после попита:

— Откъде знаеш? Да не би Селдън отново да се е появил в криптата на времето?

— Това приятелю, не е необходимо. Слушай, помисли. Откакто Галактичната империя изостави Периферията и ни заряза сами да се оправяме, никога не сме имали противник, разполагащ с атомна енергия. Сега за първи път сме изправени пред такъв враг. Фактът изглежда многозначителен дори сам по себе си. Но той не е изолиран. За първи път от седемдесет години насам сме изправени пред голяма вътрешна политическа криза. Струва ми се, че съвпадението на двете кризи, вътрешната и външната, изключва всякакво съмнение.

— Ако това е всичко, то не е достатъчно — присви очи Манлио. — Досега е имало две Селдънови кризи и двата пъти Фондацията е била заплашена с гибел. Нищо не може да е трета криза, докато не се появи отново опасността.

Сът въобще не прояви нетърпение.

— Опасността наближава. Всеки може да познае кризата, когато тя настъпи. Истинска услуга за държавата е да я откриеш при зараждането й. Слушай, Манлио, ние се развиваме по планирана история. Знаем, че Хари Селдън е разработил историческите вероятности на бъдещето. Знаем, че някой ден ще трябва да изградим отново Галактичната империя. Знаем, че това ще трае хиляда години или горе-долу толкова. И знаем, че през това време ще се изправяме пред определени кризи.

Първата настъпи петдесет години след създаване на Фондацията, а втората — тридесет години по-късно. Оттогава са изминали почти седемдесет и пет години. Време е, Манлио, време е.

— И ти си подготвил план да посрещнеш кризата? — потърка носа си Манлио неуверено.

Сът кимна.

— И аз — продължи Манлио — трябва да играя известна роля в него?

Сът отново кимна.

— Преди да успеем да се справим с чуждата заплаха от атомни оръжия, налага се да въдворим ред в собствената си къща. Тези търговци…

— Аха! — Сановникът настръхна и погледът му се изостри.

— Точно така. Тези търговци. Полезни са, но са твърде силни и прекалено се изплъзват от контрол. Те са от Външните светове, образованието им е независимо от религията. От една страна, ги въоръжаваме със знания, а от друга — отстраняваме най-силното влияние върху тях.

— Ако е възможно да докажем, че има предателство?

— Ако можехме, преките мерки щяха да са прости и достатъчни. Но това няма никакво значение. Дори ако измяната не е тяхна, те все пак са несигурен елемент в нашето общество. Не са свързани с нас чрез патриотизъм или общ произход, нито дори с религиозно страхопочитание. Под тяхното светско ръководство външните провинции, които от времето на Хардин гледат на нас като на Свещената планета, могат да се отцепят.

— Разбирам всичко това, но лечението…

— Лечението трябва да започне бързо, преди да се изостри Селдъновата криза. Ако отвън има атомни оръжия, а отвътре недоволство, условията може да се окажат твърде неблагоприятни. — Сът остави празната чаша, която държеше. — Това явно е твоя работа.

— Моя ли?

— Аз не мога да я свърша. На моя пост са ме назначили и нямам законно право.

— Кметът…

— Невъзможно. Той е напълно отрицателна личност. Проявява енергичност само за да избягва отговорност. Но ако се появи независима партия, която би могла да застраши преизбирането му, тогава може би ще се остави да го водят.

— Но, Сът, аз не съм вещ в практическата политика.

— Остави това на мен. Кой знае, Манлио? От времето на Салвор Хардин досега ръководството на църквата и кметството никога не са били изпълнявани от една личност. Но сега е възможно и това да се случи — ако си свършиш добре работата.

3

А в другия край на града, в по-скромна обстановка, Хобър Малоу имаше втора среща. Беше слушал дълго и сега се обади предпазливо.

— Да, чувах за вашата кампания да вкарате в Съвета представител на търговците. Но защо мен, Туер?

Джайм Туер, който по всяко време беше готов да припомни, независимо дали го питат или не, че е бил в първата група от Външните светове, получила светско образование във Фондацията, се усмихна широко.

— Зная какво правя — заяви той. — Спомнете си миналата година, когато ви видях за първи път.

— На конгреса на търговците.