Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Всяко действие, противоречащо на заповедите ми е лошо само по себе си независимо от причините в негова полза. Никой не може да напуска кораба или да влиза в него без разрешение.

— Седем дни бездействие — промърмори непокорно лейтенант Тинтър. — Така не може да се поддържа дисциплината.

— Аз мога — заяви с леден глас Малоу. — Дисциплина при идеални условия не е голяма заслуга. Трябва да я имам пред лицето на смъртта, в противен случай тя е излишна. Къде е този мисионер? Доведете го тук, при мен.

Търговецът седна, а облеченият в червени дрехи човек бе внимателно изведен напред.

— Как се казвате, отче?

— Аз? — Облеченият в червено човек се завъртя към Малоу, тялото му се извърна цяло. Очите му гледаха с невиждащ поглед, а на едното му слепоочие имаше натъртване. Доколкото Малоу бе забелязал, през цялото време досега той не бе нито проговорил, нито помръднал.

— Името ви, Ваше преподобие?

Мисионерът изведнъж се оживи трескаво. Ръцете му се протегнаха, сякаш искаше да прегърне някого.

— Сине мой… деца мои. Завинаги да сте под закрилящите ръце на Галактичния дух.

Туер пристъпи напред, погледът му беше разтревожен, гласът му — прегракнал.

— Човекът е болен. Някой да го отведе да си легне. Малоу, наредете да легне и да се погрижат за него. Той е зле ранен.

Голямата ръка на Малоу го избута назад.

— Не се намесвайте, Туер, или ще заповядам да ви изведат от помещението. Името ви, Ваше преподобие?

Ръцете на мисионера внезапно се сплетоха молитвено.

— Тъй като сте просветени хора, спасете ме от неверниците. — Думите му ги заляха. — Спасете ме от тези грубияни и диваци, които ме преследват и ще огорчат Галактичния дух с престъпленията си. Аз съм Джорд Парма от анакреонските светове. Получил съм образование във Фондацията; в самата Фондация, деца мои. Аз съм жрец на духа, научил всички тайнства, дошъл тук, където ме призова вътрешният ми глас. — Задъха се. — Страдах в ръцете на непосветените. Тъй като вие сте деца на Духа и в името на този дух, пазете ме от тях.

Някакъв глас се намеси в разговора, когато аларменият говорител забоботи с металичен тон.

— Виждат се вражески единици! Необходими са нареждания!

Всички погледи машинално се вдигнаха към високоговорителя.

Малоу ядно изруга. Той включи микрофона и викна:

— Продължавайте да сте нащрек! Това е всичко! — И изключи. Отиде до дебелите завеси, които се отдръпнаха с шумолене встрани при допира му, и мрачно се загледа навън. Вражески единици! Няколко хиляди от тях в лицата на отделните членове на корелианската тълпа. Вълнообразно движещата се сбирщина запълваше космодрума от край до край и в студената светлина на магнезиевите пламъци предните редици се приближаваха.

— Тинтър! — Търговецът въобще не се обърна, но вратът му беше почервенял. — Задействайте външните говорители и разберете какво искат. Питайте ги дали с тях има представител на закона. Не обещавайте нищо и не заплашвайте или ще ви убия.

Тинтър се извърна и излезе.

Малоу усети нечия ръка върху рамото си и я отблъсна. Беше Туер. Гласът му засъска гневно в ухото му.

— Малоу, длъжен сте да задържите този човек. В противен случай не могат да се запазят благоприличието и честта. Той е от Фондацията и все пак е… жрец. Диваците навън… Чувате ли ме?

— Чувам ви, Туер. — Гласът на Малоу прозвуча язвително. — Сега имам по-важна задача, отколкото да пазя мисионера. Ще постъпя, сър, както пожелая и, Селдън ми е свидетел и цялата Галактика, ако се опитате да ме спрете, ще разкъсам миризливото ви гърло. Не ми пречете, Туер, или това ще ви е краят. — Той се обърна и мина покрай него. — Ти! Преподобният Парма! Знаеше ли, че съгласно конвенцията никакъв мисионер от Фондацията не може да стъпи на корелианска територия?

Мисионерът трепереше.

— Мога да отида само където ме поведе Духът, сине мой. Щом като непосветените отказват да се просветят, не е ли това най-големият признак, че се нуждаят от просветление?

— Няма никакво значение, преподобни. Вие сте тук, нарушавайки законите и на Корел, и на Фондацията. Съгласно тези закони не мога да ви защитавам.

Ръцете на мисионера отново се вдигнаха. Предишното му смущение беше изчезнало. Чуваше се хрипливото боботене на действащата корабна система за външна връзка и в отговор — слабият люшкащ се брътвеж на разгневената тълпа. От този шум очите му заискриха яростно.

— Чувате ли ги? Защо ми говорите за закон, закон, създаден от хора? Има по-висши закони. Нима не Галактичния дух е казал: „Не стой безразличен, когато нараняват ближния ти?“ И не е ли казал: „Както постъпиш с унижените и беззащитните, така ще постъпят и с теб?“ Нима нямате оръдия? Нима нямате кораб? И не е ли Фондацията зад гърба ви? И нима над и около вас не е Духа, който управлява Вселената? — Той млъкна, за да си поеме дъх.

Тогава гръмкият външен глас на „Далечна звезда“ замлъкна и лейтенант Тинтър се върна разтревожен.

— Говорете! — нареди му рязко Малоу.

— Сър, те искат да им се предаде лицето Джорд Парма.

— Ако не?