Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Правилно. Ръководехте събранието. Насадихте по креслата онези бикове с червени вратове, после ги сложихте в джоба на ризата си и си излязохте с тях. Добре сте и с масите на Фондацията. Притежавате блясък… или поне солидна известност като авантюрист, което е същото.

— Много добре — рече Малоу сухо, — но защо сега?

— Защото сега имаме възможност. Знаете ли, че министърът на образованието е подал оставка? Още не е съобщено, но ще се разгласи.

— Вие откъде знаете?

— Това… няма значение. — Той махна отегчено с ръка. — Така е. Партията на действието се е разцепила здравата и точно сега можем да я унищожим по въпроса за еднакви права за търговците или по-скоро за и против демокрацията.

Малоу се облегна назад в креслото и се загледа в дебелите си пръсти.

— Хм-хм. Съжалявам, Туер. Другата седмица заминавам по работа. Ще трябва да намерите някой друг.

— Работа ли? — Взря се в него Туер. — Що за работа?

— Свръхсекретна. Предимство „ААА“. Все от този род, нали разбирате? Разговарях с личния секретар на кмета.

— Със змията Сът ли? — Джайм Туер се възбуди. — Номер. Мръсникът иска да се отърве от вас. Малоу…

— Почакайте! — Ръката на Малоу легна върху свития юмрук на събеседника му — Не се палете. Ако е номер, някой ден ще се върна, за да си разчистя сметките. Ако не е, вашата змия Сът ни пада в ръцете. Слушайте, наближава Селдънова криза. — Малоу зачака някаква реакции, но реакция нямаше Туер само го зяпна.

— Какво е Селдънова криза?

— Галактика! — избухна гневно Малоу от внезапния обрат — Какво, по дяволите, сте правили в училище? Какво изобщо означава такъв глупав въпрос?

— Ако решите да ми обясните — намръщи се по-възрастният мъж.

Последва продължителна пауза.

— Ще ви обясня. — Малоу беше смръщил вежди и говореше бавно. Когато Галактичната империя започнала бавно да отмира по границите и когато краищата на Галактиката изпаднали отново във варварство и се откъснали, Хари Селдън и неговата група психолози създали колония, Фондацията — тук, в средата на бъркотията, за да можем ние да станем инкубатор на изкуство, наука и технология и да образуваме ядрото на втората империя.

— А да… да…

— Не съм свършил — прекъсна го студено търговецът. — Бъдещото развитие на Фондацията било планирано съобразно науката психоистория много напреднала по онова време, и условията били така подбрани, че да се създаде поредица от кризи, които да ни подтикват по-бързо по пътя към бъдещата империя. Всяка криза, всяка Селдънова криза, бележи епоха в нашата история. Сега наближаваме една — третата.

— Разбира се! — Туер вдигна рамене. — Трябваше да се сетя. Но отдавна съм излязъл от училище, по-отдавна от вас.

— Вероятно е така. Не обръщайте внимание. Важното е, че сега ме отпращат точно посред развитието на таза криза. Трудно е да се каже с какво ще разполагам, когато се върна, а избори за Съвет се провеждат всяка година.

Туер вдигна поглед.

— Попаднали сте по следите на нещо?

— Не.

— Имаме ли определени планове?

— Не.

— Е, тогава…

— Какво тогава? Нищо. Навремето Хардин е казал: „Само планирането не е достатъчно, за да успееш. Трябва и да импровизираш.“ Аз ще импровизирам.

Туер поклати неуверено глава; двамата стояха и се гледаха. Внезапно, но съвсем прозаично, Малоу заговори.

— Слушайте какво ще ви кажа — защо не дойдете с мен? Не ме зяпайте, човече. Преди да решите, че политиката е по-възбуждаща, вие сте били търговец. Поне така се говори.

— Къде отивате? Кажете ми.

— Към Хусалийския разлом. Не мога да бъда по-точен, преди да излетим в Космоса. Какво ще кажете?

— Да предположим, че Сът иска да бъда тук, където ще може да ме наглежда.

— Малко вероятно е. Ако изпитва силно желание да се отърве от мен, защо да не се освободи и от вас? Освен това никой търговец няма да излезе в Космоса, ако не си подбере сам екипажа. Взимам със себе си когото си поискам.

В очите на възрастния човек се появи странен блясък.

— Добре. Тръгвам. — Той протегна ръка. — Това ще е първото ми пътуване от три години насам.

Малоу сграбчи и разтърси ръката му.

— Много добре! Превъзходно! А сега трябва да събирам момчетата. Нали знаете къде пристава „Далечна звезда“? Тогава елате утре. Довиждане.

4

Корел представляваше едно често явление в историята — република, чийто ръководител имаше всички атрибути на абсолютен монарх освен името. Поради това там се ширеше обичайният деспотизъм, неограничен дори от онези две смекчаващи влияния в законните монархии: кралската „чест“ и дворцовия етикет.

В материално отношение, благоденствието й не беше голямо. Дните на Галактичната империя бяха отминали и за тях свидетелстваха само мълчаливите паметници и разбитите постройки. Дните на Фондацията още не бяха настъпили и при ожесточената решимост на нейния владетел Комодор Аспер Арго строгите ограничения за търговците и пълната забрана за мисионерите нямаше никога да настъпят.

Самото космическо летище беше разнебитено и западнало, а екипажът на „Далечна звезда“ мрачно отбеляза това. Разкапващите се хангари създаваха разкапваща атмосфера и докато редеше пасианс, Джайм Туер се дразнеше и нервничеше.