Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Уилсън можеше да послужи за пример на юридическо достойнство.

— Опитвам се да установя някои факти с особено важно значение, ваша светлост. Те могат да променят целия характер на делото. Моля за още миг или два от вашето търпение.

— Адвокатът на защитата може да продължи — отряза Гимбъл.

Уилсън се ухили така, че проблеснаха и кучешките му зъби. Той отново се обърна към капещата пред него кръв:

— Така, вашият адвокат твърди, че покойният мистър Харли е позволил на едно „астрално същество“ да обитава дома му двайсет или повече години с неговото пълно знание и съгласие. Вижда ми се доста невероятно, но да приемем ли за момента, че такъв е случаят?

— Естествено! Та това е самата истина.

— Тогава кажете ми, мистър Дженкинс, имате ли пръсти?

— Имам ли… какво?!

— Много добре ме чухте! — сопна се Уилсън. — Имате ли пръсти, пръсти от плът и кръв, способни да оставят отпечатъци?

— Ами… не. Аз…

Уилсън устремно продължи.

— Или да разполагате със своя снимка… образец от почерка си… или каквато и да било материална идентификация? Притежавате ли нещо от този род?

Гласът определено прозвуча кисело:

— Какво искате да кажете?

Уилсън заговори рязко и заплашително:

— Искам да кажа: имате ли доказателства, че точно вие сте астралното същество, за което се твърди, че е обитавало дома на Зебълън Харли? Вие ли сте — или което и да е друго от неразличимите, безлики, неосезаеми, непознати ни същества — едно от столиците хиляди, които — според вашето собствено признание — кръстосват нашир и длъж Земята, бродят където си искат, неспирани от никакви решетки и ключалки? Можете ли да докажете, че вие сте някой изобщо?

— Ваша светлост! — Гласът на Търнбул се извиси почти в писък, когато той най-после намери в себе си сили да се изправи. — Самоличността на моя клиент никога не е била поставяна под въпрос!

— Но сега е! — изрева Уилсън. — Адвокатът на противната страна ни представя персонаж, когото титулува „Хенри Дженкинс“. Кой е този Дженкинс? Какво е той? Изобщо една личност ли е… или съвкупност от тези тайнствени „астрални същества“, за които трябва да вярваме, че са навсякъде, без никога да сме ги виждали? И ако той е една личност, то дали е въпросната личност? И как можем да сме сигурни в това, дори той да го твърди? Накарайте го да представи доказателство — снимка, акт за раждане, отпечатъци. Или да доведе свидетел, който е познавал поне още един дух и е готов да се закълне, че различава този дух от другия. Не успее ли, няма никакъв казус! Ваша светлост, настоявам съдът незабавно да обяви решение в полза на ответника!

Съдията Гимбъл се втренчи в Търнбул.

— Имате ли да кажете нещо? — попита той. — Доводите на защитата изглеждат напълно основателни. Ако не можете да представите някакъв вид доказателство, което да установи самоличността на клиента ви, нямам друг избор, освен да отсъдя за защитата.

За миг настъпи драматична тишина. Уилсън тържествуваше, а Търнбул беше ядосан и разстроен.

Как да докаже самоличността на дух?

И в този момент откъм свидетелския стол се разнесе спокоен и удивен глас:

— Тази работа стигна вече твърде далече — произнесе той, заглушавайки капенето и съскането на собствената си кръв. — Убеден съм, че мога да представя доказателство, което ще удовлетвори съда.

Победоносното изражение слезе от лицето на Уилсън със скоростта на експресен асансьор. Търнбул затаи дъх, без да смее да се надява.

Съдията Гимбъл рече:

— Вие сте под клетва. Говорете.

В залата настана мъртва тишина.

— Мистър Харли тук — започна гласът — говореше за своето посещение при чичо си през 1938-а година. Мога да потвърдя това. Те прекараха заедно една нощ и един ден. Но не бяха сами. И аз бях там.

Никой не наблюдаваше Ръсел Харли — иначе би видял как лицето му внезапно се покри с болнава бледност.

Гласът безмилостно продължи:

— Може и да не е било редно да подслушвам, както направих, но старият Зеб и без това нямаше никакви тайни от мене. Чух целия им разговор. По онова време младият Харли работеше в една банка във Филаделфия. Неговата първа голяма служба. Той имаше нужда от пари, и то неотложно. В неговия отдел бе открит дефицит. Една жена на име Сали…

— Стига! — изкрещя Уилсън. — Това няма нищо общо с доказването на вашата самоличност. Придържайте се към въпроса!

Но Търнбул беше започнал да разбира. Той също закрещя, толкова възбуден, че му бе трудно да говори свързано.

— Ваша светлост, трябва да позволите на моя клиент да говори. Ако той покаже, че му е известен разговор от интимен характер между покойния мистър Харли и ответника, това ще бъде сигурно доказателство, че се е радвал на доверието на покойния мистър Харли и следователно, quot erat demonstrandu4, не е никой друг, а точно астралното същество, обитавало Харли хол толкова време!

Гимбъл рязко кимна.

— Искам да напомня на адвоката на защитата, че това е неговият собствен свидетел. Мистър Дженкинс, продължете.

Гласът пак заговори:

— Както казах, името на жената…