Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Млъкни, проклет да си! — извика Харли, скочи като пружина и умолително се обърна към съдията: — Той изопачава всичко! Накарайте го да спре! Действително знаех, че при чичо ми живее дух. И то точно този, добре… Проклета да е черната му душа! Нека вземе къщата, щом толкова му е притрябвала… аз ще се махна. Ще се махна от целия ви проклет щат!

Харли започна да говори несвързано и яростно се запъти навън. Само намесата на един разпоредител успя да го възпре да не изскочи от съдебната зала.

Чукчето на съдията и усиленият труд на пристава и хората му успяха да възстановят реда в залата. Когато всичко почти се нормализира, съдията Гимбъл, изпотен и ядосан, заяви:

— Колкото до мен, доказателството за самоличността на свидетеля е пълно. Има ли защитата някакви други свидетели?

Уилсън мрачно вдигна рамене.

— Не, ваша светлост.

— Адвокатът на ищеца?

— Нямам, ваша светлост. Аз свърших.

Гимбъл прокара пръсти през рядката си коса и премигна.

— В такъв случай отсъждам за ищеца. Ще бъде издадено съдебно решение ответникът Ръсел Джоузеф Харли да отстрани от Харли хол всички заклинания, пентаграми, талисмани и други средства за прогонване на духове, да преустанови и да се въздържа и в бъдеще от правене на всякакви опити от каквото и да било естество за прогонване на обитателя. Хенри Дженкинс, ищецът, ще получи писмено разрешение за цялостно ползване и заемане на имота, посочен като Харли хол, за целия период на естественото му… хм… съществуване.

Чукчето чукна.

— Делото се закрива.

— Не го взимай толкова навътре — произнесе мек глас зад Ръсел Харли. Той начумерено се извърна. Зад него по улицата се изкачваше Никълс, а Уилсън се влачеше след него.

Никълс рече:

— Ти загуби делото, но поне разполагаш все още с живота си. Позволи ми да те почерпя нещо. Ето тук например.

Той ги набута в барчето на един хотел и ги настани, преди да са имали някаква възможност да възразят. Погледна към скъпия си ръчен часовник.

— Разполагам с още няколко минути. После наистина ще трябва да тръгвам. Неотложно е.

Никълс махна на бармана и поръча за всички. След това погледна младия Харли и широко се усмихна, докато оставяше върху бара банкнота за цялата поръчка.

— Харли — обърна се той към него, — аз имам един девиз, който не е зле да запомниш за случай като днешния. Подарявам ти го, ако искаш.

— И какъв е той?

— Лошото е занапред.

Харли изръмжа и отпи от чашата си, без да отговори. Уилсън се обади:

— Не мога да разбера защо не дойдоха преди процеса при нас с тази история относно нашия очарователно незаконен клиент, дето ми го хързулнахте? Щяхме да се разберем извън съдебната зала.

Никълс вдигна рамене.

— Имали са си основания. Строго погледнато, един случай повече или по-малко на гонене на духове е без значение. Но съдебният процес може да бъде използван като прецедент. Ти в известен смисъл си адвокат, Уилсън, разбираш какво искам да кажа.

— Като прецедент ли? — За миг Уилсън го изгледа с увиснала челюст, а после очите му се разшириха от ужас.

— Виждам, че си ме разбрал — кимна Никълс. — Отсега нататък в този щат — а по силата на клаузата за пълна вяра и доверие в Конституцията във всеки щат на страната — един дух има законно право да обитава някоя къща!

— Боже господи! — възкликна Уилсън и се разсмя — приглушено и дълбоко.

Харли зяпна Никълс.

— Кажи ми най-после — прошепна той, — честно… каква е твоята роля във всичко това?

Никълс се усмихна лъчезарно.

— Помисли малко — безгрижно каза той. — И ще разбереш.

Помириса още веднъж виното си, остави внимателно чашата…

И изчезна.

Нова година на Ганимед

Олаф Джонсън си хъмкаше носово със замечтани китайскосини очи, докато оглеждаше великолепната елха в ъгъла. Макар че библиотеката беше най-голямото самостоятелно помещение в Купола, Олаф смяташе, че съвсем не е достатъчно просторно за случая. Той с ентусиазъм бръкна в огромния кош до себе си и извади първата ролка червено-зелена крепирана хартия.

Не спря, за да се запита какъв внезапен изблик на сантименталност бе вдъхновил Ганимедън Продъктс Корпорейшън да изпрати за Купола пълен комплект новогодишни играчки. Олаф имаше ведър характер и увлечен в работата на главен новогодишен декоратор, за какъвто сам се бе назначил, той беше доволен от съдбата си.

Изведнъж се намръщи и измърмори някакво проклятие. Светлинният сигнал за общо събрание истерично святкаше и гаснеше. С вид на оскърбен човек Олаф остави малкото чукче, което току-що бе взел, прибра ролката крепирана хартия, махна няколко конфети от косата си и се запъти към офицерския щаб.

Командир Скот Пелам седеше в дълбокия си фотьойл начело на масата. Късите му пръсти неритмично барабаняха по покритата със стъкло маса. Олаф без страх срещна яростния поглед на командира, тъй като в неговия отдел нищо не се бе обърквало от двайсет обиколки на Ганимед насам.

Стаята бързо се напълни с мъже и очите на Пелам станаха по-жестоки, след като с един помитащ поглед преброи присъстващите.

— Всички сме тук. Офицери, ние сме изправени пред криза!