А за трупа на Полиник, нещастния,издал бил той до гражданите заповед,ни плач за него, нито погребение!Да се остави неоплакан, незарит —богата плячка за пернати хищници.Така бил повелил Креон, любезният,за тебе и за мен — за мен, разбираш ли?Той щял да дойде, за да обяви тована тия, що не са го чули. Всичко туйне смятал за шега и непокорникътпребит ще падне от народа с камъни.1
(От „Антигона“)