Избраниците

— Да — кимна безгрижно Праведника. — Значи… мислиш, че можеш да го направиш, така ли? Да убиеш единствения си жив кръвен родственик? — Пръстът му потрепна на спусъка. — Интересно дали това и фактът, че по този начин ще причиниш и смъртта на Джон, няма да повлияят на решението ти.

Той отново насочи вниманието си към Занд:

— Хареса ли „пощенската пратка“ навън? Нали ти обещах, че рано или късно ще ти я върна.

Той изрита полицая в лицето.

Главата на Занд се изметна толкова силно, та за миг Уорд си помисли, че вратът му се е счупил. Опита да натисне спусъка, но пръстите не го слушаха.

Занд изправи глава, присви очи от болка.

— Не ме интересува как наричаш себе си — рече хладно. — Никога не си ми бил интересен. Застреляй този негодник, Уорд.

Уорд отвори уста. Ръцете му не трепереха, но сякаш бяха от камък. Невъзможно бе да помръдне.

Праведника се ухили:

— Имаме много неща да обсъдим с теб. Знам обаче, че в момента не си на себе си, а между другото, трябва вече да тръгваме. В знак на добра воля ще пожаля живота на един от тези двамата. Ти ще избереш кой и ще убиеш лично другия. Много си изостанал с убийствата, момко, ще се наложи да наваксаш.

— федералните всеки момент ще дойдат — каза Уорд; гласът му звучеше неубедително дори за него самия.

— Не ми се вярва. Ако идваха, щяха да са вече тук.

— Защо го направи? Защо уби родителите ми?

— Те не ти бяха никакви родители, глупако. Те убиха баща ни и съсипаха живота ни. Ние трябваше да растем заедно, от самото начало. Помисли само какво можехме да постигнем досега. „Избраниците“ имат пари, братко; при нас обаче това е заложено в кръвта ни.

В ъгъла Сара седеше със затворени очи и притискаше ушите си с ръце.

Въпреки това чуваше гласа на мъжа. Омразния му, противен глас; гласа, който бе слушала толкова дълго, който й беше повтарял толкова много неща, та накрая си бе помислила, че именно той ще я умори, не гладът, че рано или късно той ще каже нещо, което ще накара главата й да се пръсне.

— Моят съвет е да убиеш Джон, Той вече няма за какво да живее. Така ще задържиш момичето. Тя е доста износена вече, но, хей… можем да се позабавляваме още с нея.

— Застреляй го, Уорд — изсъска Занд. — Просто го застреляй.

— Започваш да ме нервираш, Джон — изръмжа Праведника и отново го изрита. — Ти също, Уорд. Време е за отлитане. Аз свърших работата си в тази планина. Чакат ме на друго място.

Сара бе объркана. Мъжът, за когото си мислеше, че е баща й, се оказа непознат и сега лежеше на пода. Другият… тя не знаеше какъв е. Огледалният човек.

Пазибоже говореше на огледалния човек, който стоеше съвършено неподвижно.

— Хайде, човече, да свършваме. Пречукай този нещастник. Знам, че го искаш.

Пазибоже държеше пистолета си насочен към главата на мъжа на пода. Щеше да го убие и да отлети. Сам го бе казал. А ако мъжът на земята не беше баща й, значи баща й си бе вкъщи с майка й и сестра й. Домът им обаче имаше покрив. А щом имаше покрив, Пазибоже можеше да прелети през него и тогава не се знаеше какво щеше да им направи.

Сара свали ръце от ушите си. И без туй не спираха звука.

— Това е в кръвта ни — каза Праведника. — Знам, че си прочел Манифеста. Прочел си го и знаеш истината.

— Това са глупости — изсъска Занд.

Праведника го изрита безжалостно в главата.

— Уорд, променям предложението си — рече той и гласът му за пръв път потрепери леко — Ако искаш да убиваш някого, ще трябва да е момичето. С този човек ще се заема лично.

Той насочи пистолета си право към лицето на Занд.

Сетне обаче вдигна рязко глава, сякаш бе чул нещо навън.

Сара скочи от ъгъла си, без да се замисля. Беше твърде немощна и краката й не я слушаха, но инерцията й бе достатъчна, за да се претърколи през краката на падналия мъж и да се блъсне в Пазибоже.

Той се олюля, замахна към главата на хилавото момиче, което опитваше да впие зъби във врата му.

Удари я между очите и тя падна назад, но при скока й Уорд се беше опомнил.

Той стреля по Праведника и пропусна, но в следващия момент Занд вече се бе вкопчил в убиеца и нямаше как да се прицели.

Двамата мъже се затъркаляха по пода, започнаха да си разменят удари и ритници. Уорд остана прицелен в тях, готов да стреля при първа възможност.

Сетне чу шум отвън, бръмчене на мотор. И свирене на клаксон. Боби.

Момичето лежеше на пода, по челото й течеше кръв. Той изтича при нея; знаеше, че Занд би го одобрил. Вдигна я и заотстъпва към входната врата.

Отвори я широко; заслепи го ярка светлина. Отначало не разбра какво става, но после осъзна, че това са фаровете на колата, която бе наел предния ден на летището. Издърпа момичето при себе си и се почуди какво е намислил Боби, но в същото време го благославяше. Сетне си даде сметка, че в колата има само един човек. Беше агентката от ФБР и изглеждаше полумъртва.

Той изтича при прозореца й.

— Къде е Боби?

— Скачай в колата. Това тя ли е?

— Да. Къде е Боби?

— Къде е Занд?

— Вътре. Няма ли да ми кажеш къде е Боби, дяволите го взели!

— Боби е мъртъв — изкрещя тя. — Дейвидс го уби. Съжалявам, Уорд, но извикай Джон и да тръгваме. Целият комплекс е наблъскан с експлозиви. Трябва да се махаме!

Жиците.