Избраниците

С времето умът й се проясни; явно упойващото вещество, което й беше дал, бавно напусна организма й. Лошото беше, че блаженото й замайване постепенно отмина. Тя опита да бутне прозорчето с носа и езика си, но положението му бе внимателно изчислено и нямаше начин да бъде отместено така. Както цялата камера под пода, то беше предназначено точно за човек с нейните размери, сякаш й бе изработено по мярка. Сара беше яко момиче, редовно караше ролкови кънки и превъзхождаше по сила повечето момичета на нейната възраст. Въпреки това нямаше никакъв шанс да се измъкне от клетката си, затова престана да опитва. Баща й често казваше, че проблемите на много хора идват от енергията, която губят в опитите си да променят неща, които не могат да бъдат променени. Тя не беше достатъчно голяма, за да осъзнае дълбокия смисъл, който той влагаше, но в буквалния поне го разбираше. Струваше й се, че не е яла от цяла вечност. Докато не получи източник на допълнителна енергия, нямаше смисъл да хаби малкото, която й оставаше. Глупаво бе да се съпротивлява. Затова тя остана неподвижно и се замисли за Пазибоже.

Пазибоже бе създаден от нея и от баща й персонаж. Поне така смятаха. Идеята беше дошла от майката на Сара. Зоуи Бекър вярваше в много неща. Е, може би не вярваше в истинския смисъл на думата, но избягваше да рискува в определени ситуации. Астрология ли? О, това, разбира се, са пълни глупости, но не е зле човек да знае предсказанията на звездите, а те изненадващо често се оказваха точни. Фън шуй? Всичко се основава на елементарна логика, разбира се, но ритуалите са забавни, така че защо да не ги изпълняваш? Не бива да се предизвиква съдбата с изрази като „На мен такива неща не ми се случват“, когато стане дума за някакво нещастие, а трябва човек да чука на дърво — дърветата притежават странна магическа сила, не мислите ли? — и да прошепва „Пази Боже!“.

Зоуи бе „прихванала“ суеверията от баба си, не от майка си — твърдоглава пенсионирана издателка, която се занимаваше главно с джогинг. Нито Майкъл Бекър, нито дъщеря му виждаха смисъл в тези заклинания. И в отговор на тия бабини деветини „се роди“ Пазибоже.

Представяха си го като зъл дух, вероятно от Скандинавия, който непрекъснато те дебне кога ще предизвикаш съдбата с някоя непредпазлива забележка. Сетне се вмъкваше в дома ти в късна доба и обръщаше живота ти с главата надолу: По-добре човек да не се мисли за много щастлив, когато Пазибоже е наоколо, защото веднага ще разбере и ще те накаже.

Затова, когато се разделяха, те винаги си пожелаваха нещо лошо, за да ги чуе Пазибоже и да не се меси в живота им. Преди година, когато сестрата на Сара, Мелани, започна да сънува кошмари, тази практика се оказа ефикасна. По идея на Сара Майкъл й разказа, че това било работа на Пазибоже, който прелитал над леглото й и само търсел как да й навреди. Достатъчно бе Мелани да изрецитира едно стихче (за измислянето, на което баща й отдели повече време и усилия, отколкото за цял телевизионен сценарий) и Пазибоже ще разбере, че тук няма нужда от него, и ще отлети да измъчва другиго. Мелани опита, отначало със съмнение, но скоро започна да си повтаря стихчето всяка вечер — и след време кошмарите й престанаха. Майка им не одобряваше тази тяхна игра, но не казваше нищо.

Майкъл дори бе „вмъкнал“ Пазибоже в „Мистерии“ като едно от дребните демончета, които тормозеха главната героиня. Партньорът му постави това хрумване под въпрос, но той държеше на своето.

Сега, легнала под дюшемето на къща, обитавана от луд, Сара се питаше дали майка й все пак не е била права. Може би такъв дух наистина съществува. И може би бе разбрал, че му се подиграват. Може би се беше ядосал. И може би точно той я бе хванал и сега идваше да я гледа в тъмното, защото под маската, с която се бе показал, когато я отвличаше, нямаше никакво лице.

Сара остана да лежи неподвижно, с отворени очи.

* * *

Публикацията, озаглавена „Находката в Крюнигер и Мител-Бакстъровата родова община“, описваше едно археологическо изследване, проведено наскоро в Германия, на някакво непознато за мъжа място. Той го намери в атласа и установи, че е твърде далеч, за да може някой от сътрудниците му да направи наблюдения лично. Наложи се да се задоволи с информацията в статията.

Недалеч от останките на едно неолитно селище бе открито гробище. С помощта на въглеродния метод и някои лични вещи на погребаните скелетите бяха датирани от края на осмото хилядолетие преди новата ера. Преди десет хиляди години. Мъжът се опита да си представи как е изглеждал светът тогава. Това е било много преди възникването, на който и да е познат език, много преди построяването на пирамидите — тези хора бяха живели и умирали, бяха погребвани, бяха се любили, бяха яли и оставяли нечистотиите си на земята. Мъжът отпи от кафето си, сетне внимателно остави чашата така, че наполовина да стърчи извън масата. След това се зачете.