Избраниците

Прочетох текста няколко секунди преди Боби.

— Запази го на диска — предложих. — Утре няма да е тук.

Когато Боби съхрани материала, аз се върнах в началото и отново го прочетох. Напомняше ми на маниакални брътвежи, лошо напечатани листовки, разпространявани по улиците, гневни речи на хора, чието съзнание е замъглено от алкохол, невежество и гняв. Тук обаче имаше нещо различно. Облегнах се назад и се помъчих да го доловя.

— Трябва да му се признае, че се е постарал — каза Боби, когато прочете текста още веднъж. — Доста се е поровил в библиотеката. В общи линии обаче това е пълна лудост, нали?

— И да, и не. Термини като „геном“ и „хоминиди“ не ми звучат като от устата на луд.

— Две сложни думички не правят цялото бръщолевене гениална творба. Може просто да ги е преписал.

— Всяка запетайка си е на мястото, Боби. Доста хора биха приели това като Божието слово. Десните екстремисти за начало. Дори може те да стоят зад това.

Той се изсмя:

— Съмнявам се. Знаеш ги какви са. Побелели ветерани и хлапета, които са гледали толкова много филми за Виетнам, та си мислят, че и те са били там. Правят си лагер в гората, лъскат си инструмента и се карат за жени.

— Не всички са малоумни.

— Разбира се, че не. Аз говоря за онези, които поглъщат „Войник на съдбата“ от кора до кора и си купуват наръчници как да си направиш напалм или да заложиш смъртоносни капани за хора в задния си двор. Тези индивиди се готвеха за края на света при настъпването на хилядолетието и останаха разочаровани, че животът си продължи постарому. Обличат се с камуфлаж и не спират да тръбят как светът отивал към гибел и за всичко са виновни евреите и латиноамериканците, да не говорим за Белия дом и Саддам Хкрсеин. Ако някой се загрижи за негрите в гетата, тези момчета наистина се ядосват и са готови да пречукат всеки, който не им харесва.

— Това е същото. Хора, които никога не са се чувствали част от обществото и са свикнали да живеят на малки групи, където всички се познават.

— Недей, Уорд, ще ме разплачеш.

— Майната ти. Човек се доверява на управниците си, обича страната си, колкото му казват да я обича, а накрая разбира, че всичко това е само за да му затворят устата и че всички други са свободни, с изключение на него. Ти как би реагирал в такъв случай?

— Добре, Уорд. Това тук е писано с искрени чувства и човекът има доста сиво вещество. Признавам, че някои от твърденията му не са лишени от логика. Това, което не ми се вярва, е, че тези думи могат да размътят мозъка на много хора. Повечето такива теории успяват да привлекат двайсет-трийсет души. Може би някъде по широкия свят има още такива. Но не и тук.

— Така е било преди Интернет.

— В него има доста подобни типове — призна той. — Достатъчно психари, за да създадат работа на всички психиатри в страната. Хора, които мразят някого или нещо, вярват в края на света, горят мумифицирани кукумявки по пълнолуние, въобразяват си, че Марс е база на чужда цивилизация и че всички ядрени ракети са насочени персонално към тях. Почти през целия си живот съм се занимавал с такива глупости и вярвай ми, никое значимо световно движение не се управлява от такива хора. Те мразят всеки, който е различен от тях. Затвори ги в една стая и ще се избият.

— Човек не може да види всички файлове на всички сървъри. Ние намираме само онова, което ни позволяват да видим. Може да има цяла друга мрежа, използваща същите компютри и същите телефонни линии, само за убийци, убийства и планове за бъдещи разрушения. А ако не знаеш къде да гледаш, никога няма да попаднеш на основната страница. — Боби завъртя очи и това ме подразни. — Слушай сега. Това сме ние, разбираш ли? Учените създадоха Мрежата, за да могат да обменят информация. Докато се усетим обаче, от Интернет започнаха да ни заливат глупави реклами, Мрежата се напълни със страници на всякакви фирми и фирмички. Навсякъде се натъкваме на порнография, а разни на пръв поглед нормални мъже и жени седят в тъмни стаички и си пишат едни на други как искат да се облекат като Шърли Темпъл и да бъдат бичувани до кръв. В това се превърна Мрежата: място, където, скрит зад анонимността си, можеш да престанеш да се преструваш на господин или госпожа Добър гражданин и да покажеш какъв си всъщност. Така вече не е нужно да се правим на загрижени за бъдещето на глобалното ни село, а да си кажем направо, че с удоволствие бихме изклали половината от списъка си за коледни поздравления.

— Какво отношение към останалите хора! Ти май вече си готов да се присъединиш към прочистването. — Боби се потърка по носа. — Уорд, това може да е просто някой куку.

— Глупости! До тази страница стигнахме през букмарк от компютъра на човек, който е заснел петминутен запис с наслов „Избраниците“. Този човек и съпругата му са мъртви, а също и една жена, която явно са познавали почти цял живот. Два часа след като изпратих заплаха на хората, показани на записа, къщата и хотелската ми стая бяха взривени. За Бога, дори архитектурата на „Палатите“ се вписва в картинката. Те дават милиони долари, за да живеят в пещери на ловци и събирачи.