Избраниците

Майкъл Бекър стоеше два метра зад Занд. Взираше се мълчаливо в мъжа, с когото бяха седели заедно в слънчеви офиси, бяха си изпращали вицове по имейла и се бяха прегръщали след всяка полууспешна телевизионна серия. Мъжът, който бе посещавал дома му безброй пъти, беше вечерял със семейството му, бе седял в стаята на дъщеря му и я беше разпитвал за ваканцията й в Англия. Който бе използвал разговорите за Англия, за да привлече вниманието й достатъчно дълго преди да избере подходящия момент за отвличането й.

Ван мълчеше.

— Чарлс не е убивал момичетата — продължи Занд. — Той не ги и отвлича. Това би било опасно. Чарлс не обича да рискува. Той се стреми към власт, към усещането, че е някакъв мистериозен, всемогъщ магьосник. Той само дава информацията. Чарлс осигурява специални момичета, качествени момичета. Получава някакво възнаграждение, сигурен съм, но работи преди всичко за удоволствие.

— Чарлс! — извика Майкъл. — Кажи нещо! Кажи, че не е прав!

— Да. Кажи ни колко получаваш за всяко момиче. Обясни защо, макар че могат да си осигурят жертви от улицата, тези хора искат директна връзка със семейството. Защо крадат от хора, които те мислят за свой приятел. Обясни каква възбуда намираш в това, защото наистина искам да знам!

Без никакво предупреждение Занд пристъпи назад и изрита Ван с все сила в гърдите. Сетне отново изкрещя в лицето му:

— Кой ги отвлича? Кои са похитителите? Къде ги карат?

Без да отмества очи от Майкъл Бекър, Ван облиза устни:

— Мислиш ли, че знам имената им?

— Опиши ми ги.

— Ами ако не искам?

Занд премести пистолета с няколко сантиметра и натисна спусъка. Куршумът рикошира в мраморната стена зад главата на Ван и отхвърча настрани. По косата на проснатия на пода мъж се посипаха парченца камък и стъкло. Занд отново насочи пистолета към гърлото му.

Ван заговори бързо:

— Познавам трима. Бяха четирима, но единият изчезна преди две години. Изглеждат различно, какво очакваш да ти кажа? Да не мислиш, че си пием бирата заедно? Единият е дебел, единият е висок, единият е плешив…

— Опиши този, който отвлече дъщерята на Майкъл. Сигурно си се срещал с него.

— Уредихме го по имейла и телефона.

— Глупости! Имейлите са лесна плячка за хакери, телефоните се подслушват. Кой обаче ще обърне внимание на двама души в някой хотелски бар на Лос Анджелис?

Ван отново облиза устни. Занд насочи пистолета към челото му. Натисна леко спусъка. Ван размърда устни и полицаят спря.

— Не ми казвай онова, което си мислиш, че искам да чуя — предупреди. — Ако усетя, че лъжеш, ще те убия.

— Висок. Рус. Як. Казва се Пол.

Занд се изправи, избърса ръката си от потта на другия мъж. Отдръпна се при Нина, като остави Майкъл при Ван.

— Вярно ли е? — попита едва чуто Бекър. — Как можа? Защо? Защо, Чарлс? Защо… — Той не намираше думи; реши да се спре на нещо банално, но конкретно: — Не може да е заради проклетите пари.

— Ти си малък човек с малки цели! — изсъска Ван, като триеше кръвта от устата си. — Глупави момичета, които никога не са лягали с мъж. С фантазии на стари моми. Ти никога не си се докоснал до нищо наистина велико и никога няма да се докоснеш. И със сигурност няма да докоснеш нея, никога. — Той примигна. — Никога няма да разбереш какво си изпуснал.

Занд бе по-бърз. Хвана ръката на Майкъл и я изви в обратната посока. Той беше по-едър, но въпреки това едва го удържа.

— Спокойно, Майкъл. Спокойно.

След малко Бекър престана да се съпротивлява, но Занд не го пускаше.

— Не го убивай. Разбрахме ли се? — Занд извъртя главата на Бекър към себе си, за да го погледне в очите. — Не мога да ти обещая да ти върна дъщерята. Може да е мъртва вече и в такъв случай част от вината пада върху този човек. Сега обаче ще си тръгнем оттук и ще го оставим жив. Това е единственото, което мога да направя за теб. Ще ти попреча да станеш убиец.

Бекър бавно го фокусира. За миг се отпусна, сетне мускулите му отново се напрегнаха. След малко отстъпи и свали ръце.

Занд прибра пистолета. Тримата се вгледаха в проснатия на пода мъж.

— По-добре разчисти тук — посъветва го Занд. — Скоро ще имаш гости.

Сетне си тръгнаха; пребледнелият мъж ги проследи с очи.

Отдалечиха се мълчаливо. Майкъл хвърли поглед назад.

— Какво да правя сега?

Нина отвори уста, но Занд я изпревари:

— Нищо. Не казвай на полицията. Не казвай и на жена си. Знам, че искаш да й разкажеш, но не е сега моментът. И най-вече никога не се връщай тук. Което трябва, ще бъде направено.

— От кого?

— Качвай се в колата, Майкъл.

— Не мога да позволя да го направиш вместо мен.

— Качвай се в колата!

Майкъл Бекър го послуша. След малко запали двигателя и потегли. Нина извади телефона си и започна да набира номер. Занд я удари по ръката и той отхвърча на два метра.

— Недей.

Тя го изгледа гневно, но остави телефона на земята.

Занд запали цигара.

След десет минути чуха чакания звук — приглушения гърмеж, който иначе щеше да дойде от неговия пистолет, независимо от опитите на Нина да го спре.

Въпреки това в този момент Занд не почувства никаква радост.