Читаем Изгубеният град полностью

Общителният, тих Дзавала беше нает от адмирал Сандекър веднага след завършването на колежа „Ню Йорк Маритайм“ и оттогава насам беше незаменим член на Специалния екип. Бяха работили заедно с Остин по много задачи. Имаше гениален технически ум и беше умел пилот, с хиляди летателни часове на хеликоптери, малки и турбовитлови самолети зад гърба си.

Няколко дни по-рано пътуваха заедно до Франция. След това Остин пое към Алпите, а Джо остана в Париж. Като специалист по проектирането и строенето на подводни средства, той беше помолен да се включи в дебат за и против човешките екипажи, спонсориран от Френския институт за морски изследвания и разработки.

Остин се обади на Дзавала по мобилния телефон, веднага щом научи за инцидента в тунела.

— Извинявай, че прекъсвам престоя ти в Париж — каза той по телефона.

— Не само това прекъсваш. Един член на Националната асамблея ме разведе из града.

— Така ли? Много любезно от негова страна.

— От нейна. Казва се Дениз. След обиколката на Париж решихме да отидем в планината, където младата дама има вила. В момента съм в Шамони.

Остин не се изненада ни най-малко. С дълбоките си топли очи и гъста черна коса Дзавала приличаше на по-млада версия на актьора Рикардо Монталбан. Приятната му външност, добродушен чар и интелигентност го правеха обект на желанието за много от неомъжените жени из Вашингтон. Всъщност Дзавала привличаше нежния пол, където и другаде да отидеше. Понякога това разсейване дразнеше Остин, особено по време на мисия, но сега беше добре дошло. Шамони беше съвсем близо.

— Още по-добре. Трябва ми помощта ти.

По напрежението в гласа му Дзвала разбра, че положението е сериозно.

— Тръгвам!

Сега, на голия хълм над езерото, двамата си стиснаха ръцете и Остин отново му се извини, че е осуетил интимния му живот. На устните на Дзавала заигра лека усмивка.

— Няма проблем, братле. Дениз също е държавен служител и напълно ме разбра, когато й казах, че дългът ме зове. — Той погледна хеликоптера. — Даже се обади тук-там да ми осигури транспорт.

— Тогава й дължа бутилка шампанско и цветя.

— Винаги съм знаел, че си истински романтик. — Дзавала се огледа. — Красиво място, макар и малко мрачно. Какво става?

— Ще ти обясня по пътя — отговори Остин и се запъти към хеликоптера.

След секунди вече бяха във въздуха. Докато летяха над глетчера, Остин накратко му разказа за случилото се.

— Дяволска работа! — рече Дзавала, като чу историята. — Съжалявам за приятелката ти. Скай ми звучи като човек, с когото бих искал да се запозная.

— Надявам се да имаш това удоволствие — каза Остин, макар да знаеше, че шансовете не са на тяхна страна и с всяка следваща минута намаляват.

Той насочи Дзавала към долината, която му показа Лесар от покрива на електроцентралата. Кацнаха на едно що-годе равно петно земя между скалите и зъберите. Взеха фенерчето от сандъчето за спешна помощ на хеликоптера и тръгнаха нагоре по склона. Влагата и студът, които лъхаха от ледника, ги пронизваха през дебелите якета. Входът към тунела беше изрязан в бетон. Мястото около него беше осеяно с миниатюрни каньончета. Влязоха в тунела, който по размери приличаше на онзи зад електроцентралата. Леко наклоненият под беше мокър, а след няколко крачки започнаха да газят вода.

— Не е най-романтичното място на света — отбеляза Дзавала, взирайки се в тъмнината.

— Така си представям река Стикс — отвърна Остин. Той се загледа в черната вода и изведнъж усети прилив на енергия. — Да се връщаме в електроцентралата!

Още щом хеликоптерът докосна площадката, отвътре излязоха Друе и останалите. Французинът бързо се приближи и поздрави Остин.

— Дължа ви извинение за поведението си преди малко, мосю Остин — каза той. — Не бях запознат с всички факти около тази ужасна ситуация. Разговарях с шефовете си и американското посолство, които ми обясниха за вас и НАМПД. Не знаех, че в тунелите под ледника има френски граждани.

— Националната им принадлежност ли е най-важното?

— Не, не, разбира се! Ще се зарадвате, като ви кажа, че вече повиках помощ. Спасителният екип е на път.

— Това вече е нещо. Колко време ще им трябва да стигнат дотук?

Друе се поколеба, съзнавайки, че отговорът няма да прозвучи задоволително.

— Три или четири часа.

— Сигурно ви е ясно, че тогава ще бъде твърде късно.

Друе кършеше ръце от притеснение.

— Поне ще можем да извадим телата. Нищо повече не мога да направя.

— Аз обаче мога, мосю Друе. Ще се опитаме да ги извадим живи, но ще ни трябва помощта ви.

— Не говорите сериозно! Горките хора са затворени под двеста и четирийсет метра лед. — Той се вгледа в лицето на Остин, на което бе изписана мълчаливата решителност, и повдигна вежди. — Много добре! Ще ви осигуря всичко, от което имате нужда. Какво ви трябва?

Остин с приятна изненада откри, че под пухкавата външност се крие стомана.

— Благодаря ви. Като начало бих искал да вземем хеликоптера и пилота ви.

— Да, разбира се, но виждам, че и приятелят ви има хеликоптер.

— Трябва ми по-голям.

— Не разбирам. Хората са под земята, не във въздуха.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер