Изгубеният град

— Подготвя се експедиция до Изгубения град. Тази седмица на място заедно с „Алвин“ ще бъде изпратен и изследователският кораб „Атлантида“ на Океанографския институт. Те ще се опитат да изследват региона, в който е мутирало водораслото. След като определим условията, довели до аберацията, ще можем да се борим с нея. В момента се мъча да довърша работата си тук, за да мога да замина на експедицията. Когато чух, че сте в града, реших, че това е Божи знак. Вие сте идеалните специалисти за тази цел. Бихте ли се включили в експедицията на мое място?

— Разбира се! Трябва ни разрешение от шефовете в НАМПД, но те надали ще възразят.

— Разчитам на вашата дискретност. Когато получим пробите, ще мога да пусна доклада си едновременно с колегите по света.

— Къде се намира „Атлантида“ в момента? — попита Пол.

— Връща се от друга мисия. Утре спира на Азорските острови за зареждане. Можете да го пресрещнете там.

— Става — съгласи се Пол. — Тази вечер заминаваме за Вашингтон и утре потегляме. — Той хвърли поглед на стъкленицата. — Ако този дух се измъкне от бутилката, ще си имаме сериозни неприятности.

Гамей гледаше в същата посока.

— Страх ме е, че вече е излязъл. Сега трябва да измислим как да го върнем обратно в нея.

6

— Горгонова трева ли? — впечатли се Остин. — Това е нещо ново. Наистина ли е толкова страшно, колкото го описва вашият приятел?

— Възможно е — потвърди Гамей. — Доктор Озбърн е доста притеснен. А аз уважавам преценката му.

— А вие какво мислите?

— Тревожно е, но не мога да кажа със сигурност, докато не съберем повече доказателства от Изгубения град.

Гамей се беше свързала с Остин на борда на „Мумичуг“. Извини му се, че го вдига от леглото, но каза, че двамата с Пол са на път за Изгубения град и че иска да го информира с какво са се захванали.

— Благодаря. По-добре да осведомим Дърк и Руди — предложи той, говорейки за Дърк Пит, който бе наследил адмирал Сандекър начело на НАМПД, и Руди Гън, който отговаряше за текущите операции на агенцията.

— Пол разговаря и с двамата. НАМПД вече имат биолози, които работят по проблема с Caulerpa.

Остин се усмихна.

— Защо ли не съм изненадан, че Дърк е една крачка пред нас?

— Само половин. Не знаеше за връзката с Изгубения град. Ще чака доклад от нашето гмуркане.

— Аз също. Дръжте ме в течение.

Щом затвори телефона, Остин се сети за думите на Т. С. Елиът: „Тъй свършва светът — не с трясък, а с хленч“.

При това подгизнал.

Пол и Гамей щяха да се справят, а той нямаше с какво да им помогне, така че се захвана с подробна инспекция на сиймобила. Като изключим няколко вдлъбнатини и драскотини, батискафът беше в по-добро състояние от самия него. Остин седна в мехурчестата кабина и провери всички системи. Доволен, че до една работят, той взе две чаши кафе, слезе долу и тихо почука на каютата на Скай.

„Мумичуг“ беше сравнително малък съд, но инженерите се бяха погрижили да има достатъчно на брой каюти, където членовете на екипажа да остават насаме със себе си. Скай беше станала и вече беше облечена. Отвори веднага и като видя Остин, се усмихна.

— Добро утро — поздрави той и й подаде чашата с кафе. Забеляза тъмните кръгове под очите й и бързо попита: — Добре ли спа?

— Не особено. Сънувах, че ме задушават тонове лед.

— Имам доказан лек срещу кошмари. Какво ще кажеш за една обиколка на подводна гробница?

Лицето й грейна.

— Нима може жена с всичкия си да откаже на подобно съблазнително предложение?

— Ела с мен тогава. Долу ни чака каляската.

Екипажът спусна сиймобила с Остин и Скай на борда между двата корпуса на катамарана. Щом се озоваха във водата, Остин въведе координатите на мястото в навигационната система и започна да се спуска надолу.

Прозрачните води на езерото ги обгърнаха. След минути вече следваха поредицата от мегалити. Остин спря сиймобила на входа, провери дали камерите работят и задвижи маневрените мотори. След секунда бяха в древната гробница.

Прожекторите не успяваха да осветят далечната стена на залата, която явно бе огромна и с толкова високи тавани, че не се виждаха. Докато се движеха, Остин обхождаше с подвижния прожектор дясната стена и видя, че е украсена с гравиран барелеф.

Майсторски изпълнените детайлни рисунки разкриваха кораби, къщи, пасторални сцени с палми и цветя, танцьори и музиканти. Виждаха се летящи риби и лудуващи делфини. Лодките изглеждаха доста древни. Всички хора на изображенията бяха добре облечени и явно се радваха на заможен живот.

Скай се приведе напред и притисна лице в пластмасовата стена на кабината като дете на Коледа.

— Виждам невероятни неща — каза тя, повтаряйки думите на Хауърд Картър при откриването на гробницата на Тутанкамон.

Остин си мислеше, че в рисунките има нещо страшно познато.

— Виждал съм ги и преди — каза той.

— Тук, в тази гробница?

— Не, но съм виждал подобни рисунки в една пещера на Фарьорските острови, в Северния Атлантик. Стилът и темата са много подобни. Какво мислиш за тях?