Изгубеният град

— Охрана на хотела! — каза той с гласа на инспектор Клузо. — Елате с мен!

Дзавала премигна и отвори очи.

— Тъкмо навреме.

— Чувствата са взаимни, братле. Мислех, че си в Алпите и затопляш френско-американските отношения.

Дзавала седна.

— Дениз искаше да ме запознае с родителите си. Това винаги е лош знак. Ти къде беше? Опитах се да ти се обадя, но не отговаряше на мобилния.

Остин се отпусна на един стол.

— Имам добро обяснение за това. Телефонът ми се намира на дъното на ров с вода, опасващ средновековен замък.

— Трябва да призная, че за пръв път чувам такова оправдание. Може ли да попитам как се е озовал там?

— Дълга история. Кое е толкова спешно, че лагеруваш във фоайето на хотела ми?

Лицето на Дзавала изведнъж стана сериозно — нещо твърде нехарактерно за него.

— Руди ми се обади, понеже не успял да се свърже с теб.

Руди Гън беше заместникът на Пит.

— Станал е инцидент около Изгубения град — продължи Дзавала. — Пол и Гамей се спуснали с „Алвин“ но така и не излезли. На борда е имало и един пилот.

— По дяволите! Какво е станало?

— Никой не знае. Горе-долу по същото време, когато изгубили контакт с батискафа, корабът им бил нападнат.

— Звучи абсурдно. Кой ще напада мирна научна експедиция?

— Е, това не знам. Снощи хванах бързия влак за Париж и се настаних тук, за да досаждам на горкия администратор през петнайсет минути.

— Откога липсват?

— Няма връзка с тях вече над двайсет и четири часа.

— Предполагам, че Дърк и Руди са уведомени?

Дзавала кимна.

— Дърк иска да го държим в течение. Потърсил е помощ и от флота. Разговарях с Руди преди половин час. Изпратил е изследователския кораб „Сърчър“, така че всеки момент може да научим нещо ново.

— Какво е положението с аварийните запаси на „Алвин“?

Дзавала погледна часовника си.

— Остават им храна и въздух за около четирийсет и осем часа.

Остин изруга. Докато е хапвал кроасани със Скай, семейство Траут са имали отчаяна нужда от помощ… ако изобщо са живи.

— Трябва да действаме бързо!

— На летище „Дьо Гол“ ни чака самолет на НАМПД. След няколко часа ще бъдем на Азорските острови. Руди е организирал придвижването ни оттам.

Остин го помоли да изчака и се качи в стаята си, за да смени новите си дрехи с обичайната си униформа от дънки и пуловер. Метна няколко резервни чифта в сака и след минута отново беше долу.

Когато стигнаха до летището, самолетът вече загряваше двигателите си на пистата, готов за излитане. След като пристигнаха на Азорските острови, те се прехвърлиха на един хидроплан и се насочиха към Атлантика.

Обаждането на Гън отклони изследователският кораб „Сърчър“ на НАМПД, който се връщаше от Европа, и го насочи към Средноатлантическия хребет. Остин се зарадва, като разбра, че корабът вече е на мястото на инцидента. Съдът беше чисто нов. Само преди няколко месеца беше пуснат на вода и беше претъпкан до козирката с най-модерни прибори и подводни роботи.

Когато хидропланът започна да се спуска, Остин погледна през прозореца и видя, че и военноморският флот не си е губил времето. Към „Сърчър“ и „Атлантида“ се беше присъединил и един крайцер.

Хидропланът се приводни близо до „Сърчър“. От кораба изпратиха лодка, която да ги откара на „Атлантида“. Капитанът, висок мургав калифорниец на име Пол Гутиерес, ги очакваше. Без да губи време, той ги поведе към мостика. Остин се загледа в морето и в катера, който се отлепи от военния кораб и се насочи към „Атлантида“.

— Май ще си имаме компания.

— Военните пристигаха броени часове след инцидента. Наблюдават за евентуално ново нападение. Нека ви покажа какво свършихме досега. — Капитанът разгъна карта на района. Някои места бяха защриховани с черен молив. — Имахме късмет с метеорологичните условия. Ето тук можете да видите кои площи сме покрили. Направили сме изследвания със сонар и сме спуснали технически средства с дистанционно управление, наричаме ги СДУ накратко.

— Впечатляващо!

— Благодаря. „Сърчър“ може да открие монета на хиляда клафтера дълбочина. Заедно изследвахме целия Изгубен град и част от прилежащите райони, където открихме още хидротермални пукнатини. „Атлантида“ провери и рифа. „Сърчър“ има невероятен капацитет — поклати глава капитанът, — но засега нищо не откриваме. Просто не проумявам какво е станало. „Алвин“ е един от най-здравите батискафи в света. Спускал се е стотици пъти без никакъв проблем.

— А сега няма и следа от него, така ли?

— Да, но това не е всичко…

Гутиерес му подаде разпечатка от сонарния монитор, на която се виждаше дъното.

— След като претърсихме Изгубения град, започнахме да оглеждаме встрани от него. Оказа се, че на рифа има още поне три други „града“ с хидротермални пукнатини, сравними по размер или по-големи. Вижте какво открихме в един от тях, който кръстихме ИГ II. Доста ни озадачи.

Остин взе лупата. Дългогодишната изследователска работа го бе научила да разчита добре сонарните изображения, но това, което видя, го изненада.

— Какви са тези странни двойни линии?

— И ние това се чудехме. Затова изпратихме долу СДУ и направихме тези снимки.