Изгубеният град

— Предполагам, че са възнамерявали да нападнат „Атлантида“, но схватката с Бек и хората му ги е отказала — допълни Остин.

— И аз така мисля — съгласи се Мюлер.

Капитан Гутиерес се надигна от стола.

— Трябва да се връщам на мостика. Кажете ми, ако мога да помогна с нещо.

Остин му благодари, после се обърна към Мюлер.

— Вие сигурно също трябва да се връщате на кораба си.

— Не още. Очакваме помощен кораб, който ще поеме дежурството, след няколко часа. Имам време дотогава. Сега, като останахме сами, бих искал да поговорим малко по-подробно, ако не възразявате.

— Ни най-малко — отговори Остин. — От това, което видях, мисля, че разговорът ще е дълъг.

Мюлер се усмихна.

— Когато за пръв път чух тази откачена история, реших, че си имаме работа с пирати, макар да нямахме сведения за пиратски кораби в този регион — каза той.

— Но променихте мнението си, така ли?

— Да, отхвърлих тази теория. Пропуснах да отбележа, че съм и офицер от разузнаването. След като видях видеоматериала, се свързах с екипа си във Вашингтон и ги помолих да проучат всичко, свързано с „чудовища или демони с червени очи“. Жалко, че не можете да чуете подигравателната им реакция, но все пак разровиха всички възможни източници на информация: легенди за Дракула, фотографи, холивудски филми. Знаехте ли, че има рок група „Демони с червени очи“?

— Рок образованието ми стига до „Ролинг Стоунс“ — оправда се Остин.

— Моето също. Както и да е, анализирах дълго време получената информация, но постоянно се връщах на ето на това.

Мюлер извади страница от вестник от куфарчето си и го подаде на Остин. Той я разгъна и прочете заглавието:

„Изчезналият телевизионен екип още не е намерен. Полицията е озадачена“

Беше новинарска статия на лондонския клон на „Ройтерс“.

„Властите твърдят, че все още нямат никакви улики по случая с изчезването на седемте участници и четиримата членове на техническия екип от шоуто «Изгнаници» на остров близо до брега на Шотландия.

Според правилата на играта всяка седмица членовете на «клана» гласуват за изгонването на един от участниците от острова. Хеликоптерът, изпратен да вземе последната изгонена участничка, установил, че другите липсват. Полицията и ФБР открили следи от кръв говорещи за евентуално насилствено отвличане или смърт.

Единствената оцеляла, която успяла да се скрие се възстановява у дома. Според някои източници тя съобщила, че екипът и участниците са били нападна ти от «червенооки демони». Властите не взимат под внимание информацията, тъй като смятат, че оцелялата страда от халюцинации вследствие на шока.

Популярното телевизионно шоу, напомнящо на предавания от типа на «Сървайвър», често е критикувано заради умишлено създаване на напрежение между участниците и подлагането им на опасни изпитания, свързани с психичен и физически стрес. Телевизията предлага награда от 50 000 долара за информация по случая.“

Кърт подаде вестника на Дзавала, който също прочете статията и попита:

— Каква е връзката с изчезването на „Алвин“?

— Признавам, че е доста косвена, но опитайте да следвате мисълта ми. Първо се замислих за следите по дъното. Ясно е, че в Изгубения град се случва нещо и някой държи то да остане тайна.

— Звучи логично, който и да е оставил следите, не би искал някой друг да си вре носа около термалните пукнатини.

— Ако вие имахте такава тайна, и някоя подводница, окичена с камери, се намърда в задния ви двор, какво щяхте да направите?

— Много просто — отговори Дзавала. — Експедицията беше широко разгласена. Просто щях да се изнеса от там.

— Не е толкова просто — обади се Остин. — Някой ще види следите и ще започне да задава въпроси. По-скоро ще предпочетеш да елиминираш натрапниците и да се погрижиш за всички свидетели.

— Това обяснява защо са пуснали червенооките изроди срещу „Атлантида“ — съгласи се Дзавала.