Изкушена

Отворих уста да я уверя, че съм добре, но следващите й думи прерязаха остатъка от възражението ми.

— Откога знаеш, че си преродената дева Ая?

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА Зоуи

— Бях привлечена от Калона първия път, когато го видях — бавно започнах аз. Не бих я излъгала, но това не означаваше, че щеше да ми е лесно да й кажа истината. — Но почти всички новаци и вампири бяха привлечени към него… сякаш той ги беше омагьосал.

Баба кимна.

— И Стиви Рей така ми каза. Но с теб беше ли различно? Имаше ли нещо повече от вълшебната му съблазън?

Да. Но аз не бях изпаднала толкова много под влиянието му — отвърнах и преглътнах сухата буца, заседнала в гърлото ми. — Не повярвах, че той е Еребус, дошъл на земята, и знаех, че крои нещо лошо с Неферет. Прозрях тъмната му страна. Но исках и да бъда с него… не само защото вярвах, че Калона все още може да избере доброто, но и защото го желаех, макар да знаех, че греша.

— Но ти се пребори с желанието си, а-вет-cu а-ге-хут-са. Ти избра свой път, този на любовта, добрината и твоята богиня. Така съществото беше прогонено. Ти избра любовта

— бавно повтори тя. — Нека това бъде балсамът за раната, която той разкъса в душата ти.

Чувството на паника, което се беше свило в гърдите ми, започна да се отпуска.

— Аз мога да следвам свой път — заявих аз с повече убеденост, отколкото изпитвах, след като осъзнах, че съм превъплъщението на Ая. И после се намръщих. Не можеше да се отрече, че тя и аз сме свързани. Наречете го същност или душа, или дух, каквото искате, но това ме свързваше с безсмъртното същество така, както земята го беше държала в плен векове наред. — Аз не съм Ая, но още не съм приключила с Калона. Какво да правя, бабо?

Тя хвана ръката ми и я стисна.

Както самата ти каза, следвай своя път. И в момента той те води към меко, топло легло и цял ден сън.

— Да се справям с кризите една по една?

С всичко се справяй едно по едно — отвърна баба.

— И е време да се вслушаш в собствения си съвет, Силвия — рече сестра Мери Анджела, която в същия миг влезе в стаята. В едната си ръка държеше чаша вода, а в другата хапчета.

Баба й се усмихна уморено и взе лекарството от нея. Забелязах, че ръцете й треперят, докато слагаше хапчетата на езика си и ги преглъщаше с водата.

— Бабо, сега ще те оставя да си починеш.

— Обичам те, а-вет-си а-ге-хут-са. Днес се справи добре.

— Нямаше да успея без теб, бабо. И аз те обичам. Наведох се и я целунах по челото. Тя затвори очи, облегна се на възглавниците и се усмихна доволно. Тръгнах след сестра Мери Анджела, излязох от стаята и веднага щом тръгнахме по коридора, я обсипах с въпроси. Намери ли стаи за всички? Червените новаци добре ли са? Имаш ли представа дали Стиви Рей е изпратила Ерик и Хийт да огледат района около манастира? Всичко там безопасно ли е?

Монахинята вдигна ръка да спре потока ми от думи.

— Дете, поеми си дъх и ме остави да говоря.

Сподавих въздишката си и положих усилия да млъкна, докато я следвах по коридора. Тя ми обясни, че монахините са направили уютно спално помещение за червените новаци в мазето, след като Стиви Рей й казала, че там ще бъде най-удобно. Моята група беше на горния етаж в помещенията за гости и хлапетата бяха проверили за гарвани-демони навън.

— Знаеш ли, ти си невероятна — усмихнах й се аз, когато спряхме пред затворена врата в дъното на дълъг коридор. Благодаря ти.

— Аз служа на моята господарка, а вие сте добре дошли — отвърна тя и отвори вратата. — Това стълбище води до мазето. Казаха ми, че повечето хлапета вече са там.

Зоуи! Ето къде си била! Трябва да видиш нещо. Няма да повярваш какво е направила Стиви Рей възкликна Деймиън, докато бързаше нагоре по стълбището към нас.

Стомахът ми се сви.

— Какво? — попитах аз и тръгнах към него. — Какво не е наред?

Той се ухили.

— Нищо. Невероятно е. — Деймиън ме хвана за ръката и ме повлече след себе си.

— Деймиън е прав рече сестра Мери Анджела, която заслиза по стълбите след нас, — но мисля, че „невероятно“ не е най-подходящата дума.

— „Ужасно“ ли е по-подходяща дума? — попитах аз.

Деймиън стисна ръката ми.

Престани да се тревожиш. Ти победи Калона и Неферет тази вечер, всичко вече е наред.

Стиснах ръката му в отговор и се помъчих да се усмихна и да не изглеждам толкова притеснена, макар дълбоко в сърцето и душата си да знаех, че случилото се тази вечер не е краят, нито дори победа, а ужасяващо начало.

— Брей — възкликнах аз и се огледах стъписано и недоверчиво.

— Да, „брей“ е точната дума — съгласи се Деймиън.

— Стиви Рей ли го е направила?

— Така ми каза Джак.

Двамата е Деймиън застанахме един до друг и надникнахме в тъмната, наскоро изкопана дупка.

— Страшно — изразих на глас мислите си.

Той ме погледна учудено.

Какво искаш да кажеш?

— Ами… — Не бях съвсем сигурна какво искам да кажа, въпреки че тунелът определено ме караше да се чувствам неловко. — Тъмно е като в рог.

Деймиън се засмя.

— Разбира се, че е тъмно. Нормално е да е тъмно. Това е дупка в земята.