Изкушена

— Той е истински воин — подхвърли Афродита, която тръгна пред всички и те трябваше да се влачат зад багажа й „Бетси Джонсън“. Харесва ми, когато Дарий се изпълни с тестостерон, но ми се иска да не забравя да носи и чантата ми.

— Ръцете му трябва да са свободни, за да те брани — обясни Старк, без да добавя „глупачке“, което обаче се подразбра от тона му.

Тя присви очи и го погледна намръщено, но в същия миг Дарий подаде глава в самолета.

— Всичко е наред.

Ние се обърнахме и започнахме да се изнизваме по пътеката към вратата.

Вампирката, която ни чакаше долу, беше висока, с царствен вид и тъмнокоса за разлика от русата Ленобия, но определено приличаше на преподавателката ни по езда. Излъчваше спокойствие също като нея. Реших, че това се дължи на връзката им с конете. Те са спокойни и мъдри, защото конете, които са най-страхотните животни в света след котките, избират успокояващи и умни хора.

Аз съм Ерсея. Добра среща, Зоуи. — Черните й очи ме откриха мигновено, въпреки че слизах по стълбата след Старк и Дарий.

— Добра среща — отвърнах аз.

Погледът й се отмести към Старк. Тя отвори широко очи, когато видя червената му татуировка от богато украсени стрели от двете страни на полумесеца на челото му.

— Това е Старк — представих го аз, за да наруша неловкото мълчание.

— Добра среща, Старк.

— Добра среща — машинално отговори той. Гласът му прозвуча напрегнато.

Разбирах как се чувства Старк, но свикнах вампирите и новаците да зяпат странните му татуировки.

— Старк, погрижих се завесите в лодката ни да са дръпнати и щорите на прозорците спуснати, макар че до залез слънце остава час и през целия ден валя сняг с кратки прекъсвания. Затова и слънцето сега е слабо. — Гласът й беше мелодичен и приятен за слушане и за миг аз се заслушах в него и не я чух какво казва.

— Лодка? — попитах аз. — А той как ще стигне до лодката?

— Лодката е тук, Зи. — Хийт, който се спускаше по хладните, хлъзгави перила на стълбата, посочи с брадичка към хангара. В ъгъла имаше грамаден правоъгълен док с голяма врата, който приличаше на гараж, а в другия край се поклащаше луксозна черна дървена яхта. Предната й част беше остъклена и аз видях двама високи вампири, които стояха пред командното табло. Лакираните дървени стълби зад тях сигурно водеха надолу към пътническото отделение. Прозорците на яхтата бяха затъмнени.

— Ако слънцето е зад облаци, ще издържа — каза Старк.

— Тогава е вярно, че слънчевата светлина не само е неприятна за теб, но и наистина може да те изгори? — В гласа на Ерсея прозвуча любопитство, но не натрапчиво или нещо като „Боже, какъв си изрод!.“ Тя беше искрено загрижена.

— Прекадената слънчева светлина би ме убила отговори Старк. — Залязващото или непрякото слънце може да бъде всичко от много опасно до неприятно.

— Интересно — замислено отбеляза Ерсея.

Интересно е само единият аспект. За мен по-скоро е

досадно и неудобно.

— Ще имаме ли време за пазаруване преди събирането на Висшия съвет? — обади се Афродита.

— А, ти трябва да си Афродита — рече Ерсея.

— Да, добра среща. Е, може ли да пазаруваме?

— Боя се, че няма да имате време. До острова се стига за половин час, а после ще ви настаня и най-важното, ще ви обясня правилата на Съвета. Всъщност вече трябва да тръгваме. — Ерсея се отправи към лодката.

— Ще ме допуснат ли да говоря пред тях, или не съм достатъчно добра, след като сега съм обикновен човек? попита Афродита.

— Правилото за човеците няма нищо общо с това дали са достатъчно добри да говорят пред Съвета — отвърна Ерсея, докато се качвахме на яхтата и влизахме в тъмната, луксозна каюта. — На консортите отдавна е разрешено да присъстват в залата на Съвета заради голямото им значение за вампирите. — Тя се усмихна на Хийт, който очевидно беше човек. Но не им е позволено да говорят пред Висшия съвет, защото човеците нямат думата по вътрешните въпроси и политика на вампирите.

Хийт въздъхна драматично, настани се до мен, без да обръща внимание на Старк, който седеше от другата ми страна и властно преметна ръка на раменете ми.

— Ще те сръгам с лакът, ако не си махнеш ръката и не се държиш прилично — прошепнах аз.

Той се ухили глуповато и свали ръката си, но не се отмести.

— Това означава ли, че ще присъствам на събирането на всемогъщия Съвет, но трябва да мълча като кръвния донор ей там? — отново се обади Афродита.

— Те направиха изключение за теб. Може да присъстваш и да говориш, но ще трябва да спазваш всички други правила на Съвета.

— И това означава, че в момента няма да пазарувам.

— Точно така — потвърди Ерсея,

Изумих се от търпението й. Ленобия вероятно щеше да откъсне главата на Афродита заради това, че се прави на много умна.

Може ли и ние останалите да дойдем на събирането на Съвета? О, между другото, добра среща. Аз съм Джак.

— Всичките сте поканени пред Съвета.

— Ами Неферет и Калона? И те ли ще са там? попитах аз.

— Да, макар че Неферет се нарича Превъплъщение на Никс, а Калона твърди, че истинското му име е Еребус.

— Това е лъжа — заявих аз.

Ерсея се усмихна мрачно.

— Точно за това и ти си тук, моя млада и необикновена новачке.