Изкуството на лова

— Смяташ, че са го изфабрикували хаурстафите?

Маскелин се почеса по брадичката и погледна към гората, където слънчевата светлина оставяше ярки петна върху мъха между дърветата. После каза:

— Не е Браяна Маркс. В сегашното ѝ състояние не би могла да изфабрикува и разплискване на вода в локва. — Кой друг тогава? Някой оцелял член на Гилдията? Или от телепатите на принца? Бе забелязал, че конникът не бе нарекъл Янти „кралицата“. Дали пък момичето не беше размислило за сватбата?

Неволно се разсмя.

— Чудя се дали Марквета и Кир все още възнамеряват да участват в турнира. Въпреки че сега са много по-уязвими.

— Не мисля, че имат избор — отвърна Кобул.

— Да, май си прав — съгласи се Маскелин.

Грейнджър намери Сисело да си тананика весело между сталактитите и купищата златни съкровища. Подготвяше вечеря в странен прибор, който се състоеше от конус от нагорещен до червено камък и меден триножник. От желязното гърне се вдигаше дим. Ухаеше на риба и миризмата не беше особено приятна.

— Къде е той? — попита Грейнджър.

Тя се обърна усмихната, но като видя изражението му, усмивката ѝ помръкна.

— За баща ми ли питаш? — Челото ѝ се смръщи. — Защо мислиш, че се е появил?

— Зная, че е в Лосото. Къде е?

Тя помълча малко, после каза:

— Не съм го виждала.

— Не ти вярвам.

— Какво е станало? — попита тя. — Нещо се е случило, нали?

Грейнджър я доближи.

— Баща ти е отровил дъщеря ми.

— Не може да го е направил!

Той продължаваше да се приближава.

— Сисело, искам да говоря с него веднага!

Тя отстъпи към причудливата печка.

— Баща ми не би отровил никого. Отровата е оръжие на страхливците.

Един глас зад него произнесе:

— Полковник Томас Грейнджър.

Грейнджър се обърна. Аргусто Конквилас, господарят на драконите, стоеше пред една от многото врати на пещерата. Беше облечен с просешки дрипи и носеше превръзка от някакъв мръсен парцал на шията си, но не би могъл да бъде сбъркан с тези остри черти и виолетови очи. Дългата му посивяла коса бе сплетена на плитка, която висеше на гърба му. В едната си ръка държеше изящен лък, издялан от кост. Подуши въздуха и рече:

— Изглежда, сте се поразложили от последната ни среща насам. Моля, приемете искрените ми съболезнования за вашата смърт.

— Татко! — Сисело изтича към него с разперени ръце.

Грейнджър премести ръка към дръжката на меча.

— Искам да знам каква е отровата, Конквилас! И антидотът, ако има такъв.

Конквилас продължаваше да го гледа замислено. После се наведе и прегърна Сисело.

— Добре ли си?

— Дойдохме с Игрид. За да те предупредим.

— Дойдохме? — Той погледна Грейнджър.

Тя продължи да приказва развълнувано и припряно:

— Знаех, че рано или късно ще се появиш тук. Следвах оставените знаци. Ти си в ужасна опасност, татко. Марквета и Кир… единият от тях е повикал Фиорел да се бие с теб.

— Той направи ли ти нещо?

Тя поклати глава.

— Не. В Лосото е пристигнал ентропат. Ентропат, татко! Сигурно е дегизиран като…

Грейнджър я прекъсна.

— Конквилас — изръмжа той и десницата му стисна дръжката на меча. — Искам името на отровата. — Докато произнасяше тези думи, почувства как фантомите изпълват тялото му, увеличават масата му и карат ентропичната броня да трепти и бръмчи, прехвърляйки енергия към меча.

— Той смята, че си отровил дъщеря му — продължи Сисело. — Трябва да му кажеш, че не си.

Конквилас втренчи поглед в Грейнджър.

— Чух вестта за нещастието, сполетяло дъщеря ти. Но мога да те уверя, че не съм я отровил.

— Ти си лъжец!

Господарят на дракони смръщи вежди и го изгледа с пронизващ поглед.

— Аз не лъжа. И не нападам невинни. Давам ти думата си — аз, Аргусто Конквилас, бивш господар на Хертика и Сумранските острови… давам ти думата си на унмерски благородник и ти я давам като баща. Не съм го направил.

— Тогава кой го е направил? — попита Грейнджър.

— Никой, полковник Грейнджър. — Конквилас сложи разсеяно ръка на главата на Сисело и я разроши. — Не вярвам, че е отровена.

Грейнджър пристъпи към него. Енергобронята забръмча напрегнато под тежестта на копията му. По повърхността на метала танцуваха разноцветни светлини.

— Обясни ми.

— Казват, че отказала да се омъжи за Марквета — каза Конквилас. — Ако се беше появил по-рано на церемонията, щеше да присъстваш лично.

— Тя му е отказала?

Конквилас кимна.

— Предполагам, че са я приспали, докато се опитват да решат проблема. Има достатъчно устройства, способни да го направят.

Грейнджър също познаваше едно такова. Имаше личен опит с него.

— Не могат да я принудят да се омъжи за него — каза той. — Нито да я оставят да спи вечно.

— Така е — призна Конквилас. — И ако нямат кралица с нейните способности, ще трябва да се задоволят с някой, който изглежда като кралица с нейните способности.

— Формоменителят?

— Фиорел е тук, за да подсигури оцеляването на унмерите — каза Конквилас. — Преобразен като Янти, той няма да притежава нейната сила, но ще създава илюзията, че тя е жива. А това може да се окаже достатъчно да държи враговете им надалече, докато се роди наследник, който да заеме мястото ѝ.

— Наследник?

— Не е необходимо дъщеря ти да е будна, за да зачене и да роди.

Грейнджър заръмжа като разярен звяр.