Изкуството на лова

— Отивам да я донеса тук — каза и се обърна.

— Почакай — спря го Конквилас. — Тя е в безопасност, където е сега. Фиорел може да приеме облика ѝ, но няма да я убият, докато не роди наследник на Марквета.

Грейнджър се поколеба.

— Спасяването ѝ само ще им разкрие, че си запознат с плановете им.

Грейнджър стисна устни.

— И какво предлагаш?

— Да убием Фиорел — отвърна Конквилас.

— Но как? Как се убива бог?

Лъконосецът сви рамене.

— Със стрела и меч.

Двубоите в ямите трябваше да се провеждат в продължение на три дни преди да започне Главният турнир. По времето, когато доброволните отряди на Марквета дойдоха да отворят Сегардската порта, около подземния град се бе разпростряло грамадно временно селище. Палатките стигаха на няколкостотин метра навътре в гората зад Сегардската панорама — голяма дървена постройка, скована преди стотина години, където се настанявали любопитните лосотанци, дошли да разгледат легендарните унмерски руини. От занемарения вид на сградата Маскелин реши, че не са били чак толкова много. А и затварянето на вратите по нареждане на Хю бе допринесло за упадъка на това начинание.

Стаите, които им бяха запазили по негово нареждане, се намираха на втория етаж и вероятно не струваха и една стотна от цената, която му бяха поискали, но алтернативата бе да спят в палатки. Толкова по-голямо бе задоволството му, когато видя, че в небето се скупчват дъждовни облаци. Маскелин изтри влагата и мръсотията от прозореца и се загледа към дима на стотиците лагерни огньове, издигащ се над дърветата.

— С темпото, с което са се нахвърлили върху гората, до утре може да останат само пънове.

— Тъкмо ще има по-добра видимост — отвърна Мелор. — Трябва да има закон, който да забранява на ханджиите да правят фалшива реклама. Къде им е панорамата?

— Само на ханджиите?

— И на проститутките също.

— Това е история, която не бих искал да чуя, мистър Мелор.

Сегардската порта се намираше на няколкостотин метра нагоре по хълма отвъд странноприемницата. Маскелин мислеше да се качи и да я разгледа, но беше чул, че няма кой знае какво за гледане — правоъгълна каменна порта, висока четири човешки боя, стърчаща насред кален склон. Кралските работници разкопаваха хълма вече две седмици, а едва преди три дни бяха успели да разтворят масивните порти и да влязат вътре.

Руините се оказаха непокътнати, арените — напълно запазени.

На обяд в ресторанта на Сегардската панорама имаше оживени обсъждания. Палатите, макар и тънещи в мрак и невиждани от човешко око от много години, били идеално съхранени. Работниците закарали до портата много каруци, натоварени с перлени фенери, за да осветят арените, а търговците вече сковавали сергии в околните галерии и коридори.

Все още предстоеше новият крал да открие официално Анейските палати — както открай време се наричаше Сегардският подземен район, — но Маскелин предполагаше, че ще се появи преди това, ако не за друго, за да покаже, че не е изплашен от отравянето на Янти. Представлението трябваше да продължава. Ала като се имаше предвид, че до началото на първите двубои оставаше по-малко от час, Маскелин започваше да си мисли, че е сбъркал в преценката.

И в този момент отвън засвириха фанфари.

Маскелин се загърна в наметалото и излезе с Мелор да потърси Кобул. Мислеше си за странните стечения на обстоятелствата и играта на съдбата.

Бахретроанецът бе заспал в бара, отпуснал глава на масата, до главата му все още стоеше металното канче, от което бе пил.

— Кобул. — Маскелин го побутна. — Твой ред е.

Магьосникът се сепна, вдигна глава и се почеса по челото.

— Колко е часът?

— Цяла нощ ли прекара тук?

Кобул погледна канчето, гаврътна остатъка и рече:

— Така изглежда.

— Нашият крал всеки момент ще обяви началото на игрите — каза Маскелин. — Е, във всеки случай на подгряващата фаза.

Кобул протегна ръце, прозя се и изсумтя:

— Нерядко най-интересните двубои са тъкмо в ямите. Там участниците не мислят толкова много за чест и… как беше?

— За хигиената?

— Не. За репутацията.

— Плебейска концепция — посочи Маскелин. — Ще идем ли да погледаме как върви клането?

— Аз кога съм?

— Първият рунд ще започне по пладне. — Метафизикът извади джобния си часовник. — Което е било преди четирийсет минути. Но кралят дойде да произнесе реч.

Кобул се прозя пак.

— Значи все още има време за обяд.

Отне им близо половин час да стигнат портата, водеща в Сегард и Анейските палати. Постоянен поток хора се стичаше в унмерския град: ако се съдеше по вида им, повечето бяха зрители, но немалко бяха въоръжени и вероятно се готвеха да участват в двубоите. Отвън се беше струпала огромна тълпа.

Докато се спускаха по каменния тунел, Маскелин бе споходен от странно усещане — отначало си помисли, че нещо не е наред с червата му, но после вече не беше така сигурен. Като че ли бе станала някаква промяна. Беше се случило нещо, което не влизаше в унисон с чувството му за възприятие. Плюс далечното усещане за световъртеж. Не можеше да определи точно какво става, ала всичко това го притесняваше. Той се обърна и видя, че Кобул се хили.

— Геометрия — каза кратко магьосникът.