Изкуството на лова

— Къде са нейните покои? Покажете ми ги.

— Прислугата… — почна Кир.

— Пратете някого. Кажете им да дойдат там.

Марквета и Кир поведоха Грейнджър през двореца. Минаха забързано по няколко облицовани с мрамор коридора и се спуснаха по стълбище, което ги изведе при покоите на Янти. След миг се появиха и пажовете с чантата на Кир. Той им даде знак да си вървят. Грейнджър внесе Янти вътре и я положи на дивана.

Кир отвори чантата и извади малък портфейл от шагренова кожа. Отвътре бе тапициран с плюш и в джобчетата му имаше карфици, всяка със скъпоценен камък в различен цвят. Кир избра една тъмносиня и я доближи внимателно до отворената уста на Янти, сякаш изпитваше въздуха, който излизаше отвътре. Камъкът промени цвета си и от син стана прозрачен. Кир се намръщи, прибра карфицата в портфейла и избра друга, в светлосин цвят. Този път, когато я доближи до устата на Янти, цветът остана непроменен.

Кир вдигна ръката на Янти и я обърна така, че да вижда китката, след това забоде карфица в кожата на дланта. Янти потрепери, но не отвори очи.

— Какво ѝ е? — попита Грейнджър. — Защо не се пробужда?

Кир държеше китката ѝ между палеца и показалеца си.

— Просто забавих сърдечната ѝ дейност, за да спра разпространението на отровата. Така ще спечелим малко време, за да открием причинителя.

— Значи не е спасена?

Херцогът поклати глава.

— Няма да умре, докато е в стаза. Но и няма да се възстанови, ако не намерим антидот. Трябва да разберем каква отрова е използвал срещу нея Конквилас.

Грейнджър се втренчи в лицето на дъщеря си.

— Конквилас ли е направил това?

— Кой друг? — попита Кир. — Той каза, че ще убие всеки, който се изпречи на пътя му. Сега, когато Янти е отстранена, може спокойно да участва в турнира, без да се страхува от телепатична атака. — Почеса се по главата. — Ще опитаме с най-често използваните антидоти… гравера, мастилена трева, лисича бреза, такива, каквито използват ловците. Но не храня особени надежди. Конквилас познава доста екзотични отрови.

— Как се е добрал до нея? — попита Грейнджър.

Кир сви рамене.

— Чрез шпионин вероятно.

Грейнджър не можеше да сдържи гнева си. Улови Марквета за реверите.

— Ти допусна да ѝ се случи това…

Лицето на Марквета се изкриви от ярост. Той сграбчи Грейнджър за ръката, но пръстите му задраскаха по странната гладка сплав. Когато осъзна, че не може да декреира ентропичната броня, посегна към лицето му.

Грейнджър го събори с удар.

Марквета рухна на пода и извика:

— Аз съм кралят на Анеа!

— Бъди благодарен, че не ти строших врата.

Херцог Кир отново вдигна ръце.

— Почитаеми господа, моля ви! Насилието няма да ни помогне с нищо. Това момиче е на прага на смъртта. Твоята годеница и… твоята дъщеря. — Той премести поглед между Марквета и Грейнджър. — Конквилас постъпи като истински страхливец, позор за него. Трябва да го накараме да ни каже каква отрова е използвал.

Грейнджър изгледа ядно младия мъж на пода, после се обърна към Кир.

— Зная къде да открия Конквилас. Или поне знам как да го накарам да се появи. Той ще отговаря за това.

Кир и Марквета се спогледаха.

— Грижете се за нея — нареди Грейнджър.

— Ще направя всичко възможно да се върне отново при нас — обеща Кир.

Пътят към Анейските палати бе задръстен от зяпачи и кандидат-участници, много повече, отколкото можеха да поберат околните кръчми, но Маскелин бе пратил конник напред, за да се опита да им намери стаи на каквато и да било цена. Нямаше намерение да остава в палатковия град, изникнал около входа на легендарните руини.

Бяха се настанили в една карета и се поклащаха по калдъръмените улици; кочияшът ругаеше пешеходците. И в този момент се появи развълнуван конник, за да съобщи, че Аргусто Конквилас е отровил годеницата на краля.

Маскелин повика вестоносеца и му предложи един златник за допълнителна информация.

— Каква е отровата?

— Никой не знае — отвърна конникът. — Тя е на смъртен одър.

— И как е била въведена?

— Нямам понятие, господине.

— Но Конквилас е признал, че е негово дело?

— Никой не е виждал, нито чувал Конквилас — отвърна мъжът. — Той все още се крие.

— Тогава откъде знаеш, че той е виновният.

— Вестта дойде от двореца, господине. От самия крал Паулус.

— Значи никой не знае нищо — заключи Маскелин.

— Никой, господине.

— Включително и ти.

Мъжът се намръщи.

Маскелин му махна да си върви.

— Очаквах от теб да изясниш някои неясни моменти — рече той. — А не да стоиш тук и да ми губиш времето. Ще задържа златника. Съветвам те да си тръгнеш преди моят приятел да ти изпече черния дроб с поглед.

Конникът премести поглед между Маскелин и татуирания магьосник до него, понечи да каже нещо, но затвори уста. Дръпна юздите на коня и изчезна по пътя.

— Да му изпека черния дроб? — рече Кобул.

— Виждаш ли? — попита Маскелин. — Скоро ще ми изплатиш напълно билета за участие. Присъствието ти ми носи финансова полза, Кобул. А това е още преди да съм заложил.

— Не ми изглежда като нещо, което би направил Конквилас. Искам да кажа, отровата не е в неговия стил.

— Оръжие на страхливци — потвърди Маскелин. — А господарят на дракони със сигурност не е страхливец.